Медия без
политическа реклама

България се отказа да влиза в еврозоната от 1 януари 2024 г.

Служебният кабинет нарушава волята на Народното събрание, твърди бившият вицепремиер Асен Василев

17 Февр. 2023Обновена
Росица Велкова
Илияна Димитрова
Росица Велкова

България изпусна възможността да приеме еврото от 1 януари 2024 г.

Днес финансовият министър Росица Велкова съобщи, че служебният кабинет няма да подаде в края на февруари решаващия доклад за напредъка по покриването на всички критерии за членство в еврозоната. Причината е, че страната ни все още не е изпълнила ангажиментите, които е поела при влизането в т.нар. чакалня на еврозоната преди година.

Не са приети общо четири законопроекта, които да отразяват промени, поискани от нас от страните-членки на еврозоната и Европейската централна банка. Това са промени в Кодекса за застраховане (във връзка с плащанията по "Зелената карта"), в Закона за мерките срещу прането на пари и в Търговския закон (във връзка с несъстоятелността). На предишното Народно събрание не стигна времето за тяхното окончателно приемане и те бяха гласувани само на първо четене. Не са направени и промените в Закона за БНБ, които да разписват новите функции на централната банка след влизането в еврозоната.

България не отговаря и на критерия за инфлация. "Служебният кабинет работи усилено по нейното овладяване, но за това е нужен по-дълъг период - няколко месеца", заяви министър Велкова.

След разговори със зам.-председателя на Еврокомисията Валдес Домбровскис кабинетът на Гълъб Донев е взел решение да не внася конвергентния доклад в края на февруари, а когато страната ни изпълни всички ангажименти, включително и критерия за инфлация. 

При това положение датата 1 януари 2024 г. вече не е валидна. Бихме могли, ако получим подкрепа, да станем член на еврозоната от 1 януари 2025 г., посочи министър Велкова.

Тя очаква новият парламент с приоритет да гласува четирите законопроекта и през юни-юли да подадем конвергентния доклад, ако покрием и критерия за инфлация. 

По последни данни на НСИ годишната инфлация в края на януари е 16.4%, което е неколкократно повече от изскванията по договора от Маастрихт. А той е: тpитe дъpжaви c нaй-ниcĸa инфлaция в евpoзoнaтa, ĸaтo ĸъм нeя ce пpибaвят 1.5 пpoцeнтни пyнĸтa, т.е. около 6-7%.

Работна група с експерти от ЕК и нашето финансово министерство всеки месец съвместно ще правят изчисления как се движи инфлацията в еврозоната и къде сме ние. "Надявам се предприетите съвместни проверки на НАП и КЗП в търговската мрежа да дадат ефект", заяви Велкова.

По отношение на бюджетния дефицит за 2022 г.  България се вмести в критерия с отчетените 2.9% от БВП. Важно е обаче с какъв дефицит ще бъде гласуван официалния бюджет за 2023 г., когато бъде съставено новото управление след изборите.

Велкова отхвърли предположението, че негативен ефект върху скорошното влизане в еврозоната може да е изиграла санкцията по закона "Магнитски" спрямо бившия финансов министър Владислав Горанов. Именно когато той бе финансов министър България подаде заявка за приемане на еврото, след което бе приета в чакалнята на еврозоната. "Тази санкция няма отношение към процеса, този въпрос не е поставян от нашите партньори", посочи Велкова.

 

КОНТРА

"Служебното правителство наруши решението на Народното събрание да се направят всички необходими стъпки, така че България да стане пълноправен член на Еврозоната от 1 януари 2024 г.", обяви бившият финансов министър Асен Василев.  Той посочи, че кабинетът "Донев", вместо да предполага какво щяла да напише ЕК, е бил задължен да поиска от Брюксел конвергентен доклад. В документа, който показва доколко е готова страната и изпълнява ли всички изисквания, може да се отбележи, че България трябва да приеме четирите закона в следващите месеци, за да бъде приета в еврозоната,  поясни съпредседателят на "Продължаваме промяната".   

Икономистът Георги Ганев коментира във Фейсбук, че решението за отказ от Еврозоната е много притеснително и ще промени стопанския живот в лоша посока. 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата