Широко рекламираният нулев ДДС за хляба и брашното не доведе до поевтиняване на насъщния. Липсващият косвен данък бе сдъвкан от цените на дребно на най-купувания у нас хранителен продукт. Хлябът по магазините си остава твърдо над 2 лв. за килограм и на доста места цената му много надвишава тази граница. Брашното също не падна с 20%, каквито бяха очакванията, показва проверка на "Сега".
При това нерядко етикетите в търговските обекти продължават да се сменят с по-високи стойности. На места дори нямат време да слагат нови и на тях личи и старата цена. В неголям магазин в центъра на София от 14 вида предлаган хляб в средата на седмицата само три не бяха с поправена нагоре цена, като корекцията варираше от 10 до 30 стотинки за брой. Стойността на килограм в случая варира от 2,80 за "Добруджански" типов (500 грама) до 10,58 лв. за мини франзелите, продавани в опаковка от по 170 грама за 1,80.
Според производители на хляб на най-ниски цени на дребно могат да продават големите вериги. Причината е, че те успяват да договорят с пекарите отстъпки, надвишаващи 30%. В един такъв супермаркет самун бял хляб, нарязан, в опаковка от 830 грама се предлага за 1,96 лв., като на кило цената излиза 2,34 лв. Разфасовката от 600 грама пълнозърнест хляб се продава за 1,79 или 2,98 лв/кг. Друг подобен хляб, но от 400 грама, е с цена от 2,45 лв., което за кило излиза 6,12 лв.
"Заради искането за високи отстъпки от страна на големите вериги там трудно се влиза", каза за "Сега" Димитър Людиев от асоциацията на хлебопроизводителите в Бургас. "Само най-мощните фирми с по-ефективно и автоматизирано производство могат да си ги позволят", смята той.
По думите му пекарите били свалили цените, но от известно време отново ги качват и причината е в поскъпването на природния газ и на тока. Според него бизнесът не плаща само до 250 лв. за мегаватчас електроенергията, която изразходва. "Използват някаква формула, свързана с цената борсата за ден напред. Реално цената излиза 533 лв. за мегаватчас. Така пише в последната ми фактура", твърди Людиев. Той смята, че малките производители на хляб трудно могат да държат ниски цени на хляба, който правят, а спасението им е да го предлагат на дребни търговци и в по-голям асортимент.
Основната суровина за производство на хляба - брашното, от 1 юли до началото на септември не отчете кой знае какво голямо поевтиняване, а минималните цени дори са се повишили. Средните цени на едро за периода се понижиха само с 8,22% от 1,46 лв. до 1,34 лв. за килограм, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). При максималните има по-голям спад - от 1,90 до 1,60, или с почти 16%. При минималните цени обаче има ръст от 5 ст. от 0,95 до 1,00 лв. на едро.
Да не забравяме, че у нас на практика няма ефективно наблюдение на пазара на храни. Следи се през пръсти за картели и в крайна сметка всичко се свежда само до констатации. Единствено, от време на време, в медиите се вдига шум как държавата се грижи за интересите на потребителите.
Цифрите ясно показват провала на широко рекламираната кампания, целяща да внуши на хората, че зануляването на ДДС автоматично ще доведе до бързо и чувствително поевтиняване на брашното и хляба. От цялата дандания загуби единствено хазната, която трябва да покрива много социални разходи, а освен това и да дава компенсации на бизнеса за скъпия ток.
КОНТРА
Относно липсата на поевтиняване на хляба при нулев ДДС, Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, изрази пред "Сега" противоположно мнение.
"Цената на хляба падна с 20%", категорична бе тя. По думите ѝ обратното може да твърдят само онези хора, които не ядат хляб.
На въпрос каква е според нея средната цена в момента, тя каза, че като браншова организация нямат право да събират такива данни, защото има Национален статистически институт. "За хляба няма нищо ново. Все още нямаме промяна на цената му", каза още Кукушева и добави, че за влиянието на скъпия газ върху цената му тя ще направи изявление на 15 септември.
