Трябва ли собствениците на апартаменти и стаи за гости, отдавани краткосрочно под наем през електронни платформи като Booking, Airbnb, Facebook, да подадат декларация за патентен данък до 31 януари и да платят първата вноска? Това е въпросът, на който собствениците нямат отговор, въпреки че до крайната дата остават броени дни.
От Нова година този тип обекти са приравнени с традиционното настаняване в малки хотели с категория една или две звезди, за които се дължи патентен данък. Те задължително трябва да бъдат регистрирани в общините като места за настаняване.
Промяната се случи след законодателната инициатива на депутатите Менда Стоянова и Валери Симеонов, които първоначално искаха да въведат категоризация със звезди за апартаментите за онлайн туристи, но след това склониха на по-лек режим - само регистрация. Проблемът е, че процедурата за регистрация още не е уредена - Министерството на туризма не е готово със специалната наредба. Според Закона за туризма тя трябва да се появи до края на март.
Идеята е всеки апартамент да получи уникален регистрационен номер, който да се вписва във всяка онлайн обява в сайт или портал. Така властите в България ще могат да следят кой собственик спазва закона и си плаща данъците и кой не.
По-лошото е, че в очакване на наредбата собствениците на тези имоти са на път да нарушат данъчните закони. До 31 януари в общините се подават декларациите за патентия налог. Според закона за местните данъци и такси за местата с настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, общинските съвети одобряват налог в границите от 25 до 250 лв. за стая. В София тази година патентният данък е 250 лв., което означа, че апартамент с три стаи, би трябвало да се обложи със 750 лв.
Неподаването на данъчна декларация в срок се наказва с глоба от 500 лв. Освен това 31 януари изтича и срокът за ползване на данъчна отстъпка от 5% при плащането на целия размер на налога. Законът позволява сумата да бъде платена на четири равни части - до 31 януари, до 30 април, до 31 юли и до 31 октомври.
От Българската стартъп асоциация са изпратили писмо с няколко въпроса до шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Предприемачите искат да знаят какво трябва да направят, за да бъдат изрядни - трябва ли да чакат наредбата? Освен това според тях не е ясна дефиницията за стая за целите на патентния данък. Кухнята в тези апартаменти стая ли е и трябва ли да се облага? За предприемачите не е ясно дали патентния налог замества данъка за облагане на доходи от наем и какви други данъци са дължими?
РЕГИСТРАЦИЯ ПО ДДС
Освен регистрация по Закона за туризма собствениците на отдавани чрез електронните платформи жилища трябва да имат и регистрация по ДДС, напомниха тези дни от приходната агенция. Те подлежат на тази регулация, независимо че може да имат съвсем скромни приходи от наем, доста под прага от 50 000 лв.
“Това е една специфична регистрация по чл.97а от ЗДДС, според който местното лице предоставя услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. И тъй като услугата се оказва от платформа, която е чуждестранно лице, регистрирано на територия на държава членка от ЕС, собствениците на тези апартаменти, трябва да са регистрирани и по Закона за ДДС", разясни за "Сега" говорителят на НАП Росен Бъчваров. Според него голяма част от собствениците, които от години работят с платформи като Booking и Airbnb, и които отдават повече от един апартамент, са регистрирани по ДДС.
Има обаче и легален начин да се избегне тази регистрация и плащането на данъка от физическо лице - като се сключи договор с българска фирма, която да се занимава с управлението на имота и с всички резервации. В тези случаи фирмата си начислява налога и го плаща. Затова част от притежателите на апартаменти за краткосрочен наем ползвали този вариант.
