Медия без
политическа реклама

Доброволното събиране на дългове сблъска депутати, бизнес и адвокати

Въпреки полярните реакции по идеята на патриотите, очакванията са, че ГЕРБ ще продължи да я подкрепя по политически причини

29 Авг. 2020
Илияна Кирилова

Идеята да се въведе процедура за доброволно събиране на задължения, която дадоха „Обединени патриоти” с подкрепата на ГЕРБ, предизвика тежко разцепление както в парламента, така и сред различните браншови и съсловни организации. Предложението е внесено като поправка в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и беше одобрено на първо четене с гласовете на управляващото мнозинство в пленарната зала на Народното събрание в края на юли.

В законопроекта на патриотите се предвижда процедурата да се задейства от съдебен изпълнител по искане на кредитор за парични вземания, за които няма изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която го уведомява, че може да плати, ако признава дълга си. Процедурата се прекратява, когато длъжникът оспори вземането или са изтекли 2 месеца от връчването на поканата без да са постъпили плащания. Ако съдебният изпълнител си свърши работата, тогава получава не по-малко от една десета от събраната сума – ако е частен, или държавна такса в размер на една десета – ако е държавен. Вносителите твърдят, че така ще се намалят съдебните производства и ще се спестят значителни разходи и усилия на гражданите и бизнеса.

При разглеждането на предложението в парламентарната правна комисия управляващите не събраха достатъчно гласове, за да го прокарат. Основните ааргументи против идеята дойдоха от опозиционната БСП. „ ... съдебният изпълнител, бил той държавен или частен, има властнически правомощия. Той не е комисионер, не е търговец, не е нотариус, или адвокат. Ако иска да бъде такъв – да стане. Защо намесваме съдебния изпълнител в едни правоотношения, където той няма работа? Доброволното изпълнение между длъжник и кредитор става с една елементарна покана по пощата с обратна разписка или с нотариална покана. Защо трябва тази процедура да бъде опосредена от съдебния изпълнител? ... Той няма място в тези доброволни правоотношения – между кредитор и длъжник”, изтъкна при обсъжданията в комисията соцдепутатът Филип Попов.

НЕОЧАКВАНО РАЗВИТИЕ

В пленарната зала обаче мнозинството надделя и законопроектът беше одобрен. Това развитие неприятно изненада адвокатското съсловие, което е един от най-гласовитите критици на инициативата. От Висшия адвокатски съвет (ВАдС) обявиха промените за „изключително опасни, несвойствени за изпълнителния процес, засягат пряко правата и законните интереси на гражданите и приемането им на второ четене е абсолютно недопустимо”. На първо място, посочват, че новата процедура позволява на съдебните изпълнители да „оказват въздействие и натиск извън разписаните им в закона правомощия и то по искане на един предполагаем кредитор, единствено въз основа на негово твърдение”. Второ, нарушава се режимът на ГПК, според който до изпълнение се стига, когато основанията и размерът на дълговете са определени в надлежен съдебен акт – без това се създават рискове за длъжниците и възможностите им за правна защита. Няма дори предвидени санкции, ако съдебните изпълнители злоупотребяват с новите си правомощия, допълват от съвета.

Категорично възразяват срещу законопроекта и от Българската стопанска камара (БСК). Също като адвокатите, от бизнес организацията смятат, че нововъведението нарушава основните принципи на изпълнителното производство, залегнали в ГПК. „Напълно неуместно е т.нар. „доброволно изпълнение” в законопроекта да се осъществява чрез посредничеството на съдебен изпълнител, което във всички случаи оскъпява процедурата по погасяване на дълг поради дължимата в изпълнителното производство такса”, посочват от БСК. И даже твърдят, че предложението на патриотите „суспендира конституцията в частта, гарантираща защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица от съдебната власт и създава условия за произвол и злоупотреби”.

КОЙ ПОДКРЕПЯ ИДЕЯТА

Сред многобройните становища присъства, разбира се, и точно обратното мнение. Подкрепа за законопроекта заявяват например от Българо-швейцарската търговска камара. От сдружението са съгласни с аргументите на вносителите – че така ще се облекчат съдилищата, ще се спестят разходи на длъжниците, а кредиторите ще могат да получават изцяло или частично дължимото без да чакат края на съдебните и изпълнителните производства.

Почти възторжено посрещат нововъведението и от Асоциацията за защита на потребителите - определят го като „антикризисна мярка” в обстановка, при която много българи са загубили работата и доходите си, а бизнесът се затруднява да събере задълженията си. „Доброволното изпълнение е и средство за справяне и ограничаване на фирмите за събиране на дългове, които начисляват лихви, юрисконсултски такси и други разходи по непрозрачен за обществото начин. Убедени сме, че именно те са тези, които имат най-малък интерес от въвеждането на доброволно изпълнение. Значителен дял от дълговете, които изкупуват тези фирми, са задължения до 1000 лв.”, заявяват от асоциацията.

Отделни бизнес субекти също се ангажират с позиция – като електроенергийното дружество „ЧЕЗ”, което одобрява приемането на правила за извънсъдебно събиране на дългове. В същото време от компанията подчертават, че не трябва кредиторът да носи финансовата тежест от процедурата – и предлагат комисионата за съдебния изпълнител да излиза от джоба на длъжника. Иначе производството щяло да стане „непривлекателно за кредиторите и те ще предпочитат да събират задълженията си по съществуващия към момента ред”, твърдят от „ЧЕЗ”.

ОТТУК НАКЪДЕ

Очаква се темата за доброволното събиране на задължения да стане една от най-горещите след края на депутатската ваканция. Особено предвид на това, че се преплита с предложенията на управляващите за справяне с проблема с „вечния длъжник”, които също предизвикаха полярни реакции.

Мълчаливата подкрепа на ГЕРБ за предложението на патриотите – досега от партията на Бойко Борисов не са изразили никакво мнение освен с гласуването си, се очаква да продължи и при второто четене – старшият партньор в управляващата коалиция се нуждае все повече от по-малкия си съюзник с оглед на продължаващата остра политическа криза в страната.

Последвайте ни и в google news бутон