Остри констатации за бизнес климата у нас съдържа последният доклад на Държавния департамент на САЩ за 2020. САЩ публикуват ежегодно анализи за глобалните условия за инвестиции, като оценките се представят подробно по държави. В доклада за България корупцията е определена като ендемична, особено при инфраструктурни и енергийни проекти. Критикуват се и съдебната система, и други структурни прекчи пред инвестициите у нас. 

"За много инвеститори България е атрактивна дестинация, с активни действия на правителството за привличане на инвестиции. Страната продължава да предлага една от най-ниските цени на труда в ЕС и плосък корпоративен и личен данък....Чуждите инвеститори обаче остават загрижени за върховенството на закона в страната. Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор. Инвеститорите се оплакват и от други проблеми, спъващи инвестициите, като непредсказуемост в резултат чести регулаторни и законодателни промени и бавна съдебна система. Считано към началото на 2020 г. има съмнения дали правителството ще изпълни договорните си задъжения, включително с американски компании. Друга американска компания се сблъска с продължитени регулаторни ограничения в опит да навлезе на енергийния пазар", се казва в резюмето на доклада.    

По-рано днес бе оявен и индексът на икономическата свобода - проучване на института „Фрейзър“, който измерва в каква степен политиките и институциите в страните по света осигуряват среда за нормално развитие на предприемачите. Тазгодишното издание излезе и в него няма добри новини за България.

За последните 15 години липсата на най-важните реформи – в работата на съдебната система и на правителството и администрацията, е причина България да не успява да повиши качествено общата си оценка за икономическа свобода. За 2005 г. България е имала оценка 7,17 и  въпреки че след това има някакви подобрения в повечето подиндекси, те са толкова дребни, че в тазгодишното издание общата оценка е 7,74. При това резултатът се базира на по-стари данни, за 2018 г. Който дойде ред да се оценяват "постиженията" през текущата година, резултатът може да е по-лош дори от 2005 г.  - като имаме предвид какво се случва в България в по-ново време и как рекетът над бизнеса и медиите изкара гражданите на безпрецедентни протести, които продължават вече трети месец.

Ето какво е представянето на страната ни в досегашните издания: 

Общ резултат на България в индекса „Икономическата свобода по света“ на института „Фрейзър"

Източник: Икономическата свобода по света 2020, институт „Фрейзър“ с данни за 2018 г.

"Всъщност, двата проблематични подиндекса за България  - съдебна система и размер на правителството, освен че са с най-ниски оценки през годините са и тези, които не регистрират значително подобрение. Това обезсилва донякъде останалите положителни промени, които се наблюдават в областта на търговията и регулирането", коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ е местният партньор на института „Фрейзър“ и член на Мрежата за икономическа свобода).

Резултатите на България по категории

Ето краткия коментар на българските експерти по отделните показатели:
 

• Регулации (7,87) – наблюдава се леко подобрение. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Най-слабо страната се представя при безпристрастността на публичната администрация (4,75 от  максимални 10) и административните изисквания (4,52), като при тях има и видимо влошаване през последните години. Изследването отбелязва и значителни проблеми при регулациите около назначаването и освобождаването на работници, както и с минималната заплата, като и при тези регулации на трудовия пазар има спад на оценката. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава максималните резултати;
• Свобода на международната търговия (8,47) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка;
• Стабилни пари (9,56) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията в която България традиционно постига най-добрите си резултати. По-високата инфлация за 2018 г. предотвратява по-доброто класиране в тази категория;
• Правна система и право на собственост (5,92) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г. Въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас. Миналата година своята роля изигра методологическото изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат и я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства. Тази година индексът сменя и източниците на данните за индикаторите за правната система, като новият подход се основава на оценките от проекта Varieties of democracy (V-Dem), което обяснява и значителното повишаване на класирането на България и означава, че класиранията между годините не са пряко сравними. Същевременно оценката за безпристрастността на съдилищата и при новия подход остава много ниска (4,37), слабо е представянето и при независимостта на съдебната система (4,85). Видими проблеми има и при изпълнението на договорите;
• Размер на правителството (7,13) – в този компонент класирането на България се влошава, по линията на по-ниска оценка на държавното потребление. Оценката е сравнително ниска и в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоския данък.

Общото класиране

Подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година запазва обичайната си структура – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,94 от възможни 10), Сингапур (8,65) и Нова Зеландия (8,53), а челната десетка се допълва от Швейцария, Австралия, САЩ, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия като всички са със стойност на индекса над 8. С оценка над 8 вече са и Дания, Литва и Обединеното кралство. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и дветe.

България е на 32-ро място в тазгодишното издание, ползващо данни за 2018 г. Така почти успява да докосне най-доброто си представяне за 2010 г., когато е на 27-мо място. Точно пред нас се класират Люксембург (7,75 общ индекс на икономическа свобода) и Перу (7,76), а с малко по-слабо представяне са Испания (7,73) и Исландия (7,71).

Всъщност мястото в класацията не е водещото, когато става въпрос за реални оценки. Въпреки застоя в резултата си и липсата на качествени промени в съдебната система и работата на изпълнителната власт, страната ни се изкачва нагоре поради няколко причини:

• Промяна на броя страни, участващи във всяко издание
• Промяна на методологията през годините
• Влошаване на резултатите на други страни.

Техническите причини за подобряване на общото ни класиране само показват пропуснатите възможности.

Защо е толкова важно

Основните принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата да развиваш бизнес и да се конкурираш с останалите, а личността и частната собственост да са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и с авторитарно управление. Страните с висока икономическа свобода имат по-високи доходи на глава от населението, по-висока продължителност на живота, по-ниски нива на бедност и изключително ниски нива на детска смъртност.