България не попада сред страните в ЕС с регистрирани макроикономически дисбаланси, но пред икономиката й стоят рискове, които могат да се задълбочат. Притеснения будят продължаващият ръст в цените на имотите, заемите на домакинствата, рискът от загуба на ценова конкурентоспособност.
Такава е оценката на Европейската комисия в ежегодния доклад Alert Mechanism Report, който оценява риска от макроикономически дисбаланси в страните членки. За 11 държави през 2024 г. ще бъдат изготвени задълбочени прегледи заради дисбаланси, регистрирани през 2023 г. – Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Унгария, Холандия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.
Притесненията за ценовата конкурентност на България се засилват, предупреждава ЕК. През 2022 разходите за труд са нараснали рязко след няколко години на по-плавен ръст. Очаква се ръстът на заплатите през 2024 г. да се забави спрямо 2022, но е най-високият в ЕС за последните години. Тази динамика отразява стагниращ пазар на труда и течащи процеси на икономическо сближаване.
По този показател страната ни е редом с Латвия и Полша, още по-голям е ръстът на разходите за труд в Естония, Унгария и Литва.
Инфлацията у нас е определена като значително над средната в еврозоната и ЕС като цяло.
Поскъпването на имотите в България буди притеснения, считат авторите на доклада. Цените растат с по-бавно темпо от доходите от 2013 г. насам, но са надценени с около 8%. Ръстът на цените започва да се забавя заедно с намаление на обема продажби, но ценовите нива остават високи. Имотният пазар е надценен не само в България – такъв проблем ЕК отчита и в Испания, Латвия, Португалия и Словения.
България е сред страните в ЕС с дълг под прага от 60% от БВП заедно с Малта, Полша и Словакия, но дефицитите в тези страни са високи и ще надхвърлят 3% от БВП по прогнози за 2023 и 2024 г., допринасяки за влошаване и на дълга, се сочи в доклада. Делът на дългът на домакинствата от БВП пада до 23% през 2022 г., но процентът на необслужвани кредити продължава да е притеснителен – 4% в средата на 2023 г.