За храните, произвеждани по Българския държавен стандарт (БДС), да се използват само български суровини, настояват сдруженията на животновъдите у нас. Според тях това е една от мерките да се стимулира родното производство.
"Голяма част от потребителите не са наясно какво консумират. Ако на даден продукт пише, че е произведен по БДС, това не значи, че суровините са български. Затова от години се борим да се промени Българският държавен стандарт, като задължително за него се въведе условие суровината да е с произход България". Това коментира Симеон Караколев от Национална овцевъдна и козевъдна асоциация на кръгла маса на тема "Качествени и конкурентни ли са българските месни продукти?", организирана от сдружение "За достъпна и качествена храна".
Както вече стана известно, заради недостига на качествено говеждо месо у нас дори и деликатеси, получили статута на защитен географски продукт в ЕС, се произвеждат от вносно месо. Такъв е случаят с прочутия Горнооряховски суджук, който се прави с говеждо, внесено от Румъния.
Очаквано фермерите поискаха и повишаване на субсидиите като друга важна мярка за стимулиране на отглеждането на животни.
"Можем в кратък срок да направим това, което направиха другите страни около нас - субсидиране на месодайното говедовъдство", каза изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов и даде за пример Румъния и Гърция, където прилагали мащабни програми за субсидирано отглеждане на телета и крави за месо. Той прогнозира, че още през следващата година пазарът ни ще бъде залят от гръцко телешко и говеждо месо.
От сдружение "За достъпна и качествена храна" подчертаха, че държавата трябва да подпомогне най-вече малките производители, защото когато те станат повече, ще се повиши конкуренцията на пазара. Така пазарът ще отеснее за големите играчи и те ще започнат да правят по-качествени продукти.
СЛАБО ПРОИЗВОДСТВО
В България се произвежда много малко говеждо месо - според статистиката производството е 1,2 кг на човек от населението годишно. Общо от всички видове животни, които се отглеждат в страната, произвеждаме 16-17 кг месо на човек годишно, стана ясно на форума.
"Затова съвсем нормално е да се появяват в търговската мрежа развалени меса - те са замразени, размразявани един път, втори път, кой знае през колко тирове и хладилници минават", коментира Михаил Михайлов. Той обясни, че в България се отглеждат 90 000 крави, които се водят, че са месодайни, но само около 15 000 от тях са от специализирани породи за месо.
От сдружението на овцевъдите сигнализират, че евтино вносно овче месо се влага в колбасите, като се представя за говеждо или свинско. "Масово в месопреработвателната промишленост колбасите се правят с вносни суровини. Справка от Агенцията по храните показва, че в България са влезли 700-800 тона овче месо, основно от Испания, и то се влага основно в колбасите и се представя може би за говеждо или свинско", каза Симеон Караколев.
СОЛЕНИ ГЛОБИ
Настоящите смешни глоби, налагани от Агенцията по храните, не може да стреснат нарушителите, смятат животновъдите. "Българските контролни органи не искат да нарушават статуквото на месопреработвателите, чието лоби е много силно", каза Караколев.
Фермерите дадоха пример със солени глоби в Гърция, където миналата година най-голямата мандра и млекопреработвател е била глобена с 250 000 евро, защото вместо козе мляко е сложила краве мляко в сиренето фета. Мандрата се знае, навсякъде е обявена, с предупреждение, че при втори случай ще ѝ отнемат лиценза за 6 месеца. Друг случай, с втората по големина фирма, глобена със 160 000 евро, защото не е спазила срока за престояване на сиренето. "Това е разковничето - високи глоби и тези, които са сгрешили, да са на показ", коментира Караколев.
У нас обаче БАХБ крие имената на фирмите, заловени в нарушения, като се оправдава, че законът не ѝ дава право да ги оповестява. Освен това от Агенцията по храните са обяснявали отказа да цитират конкретни нарушители с опасенията, че това може да предизвика фалита им. Благодарение на разследвания на неправителствени организации като "Активни потребители" разбираме кои производители са некоректни на пазара.
"По-добре да фалират няколко некоректни производители на некачествени храни, за да отворят път за много повече качествена българска храна", посочи Симеон Караколев.
Тези дни новият министър на земеделието Кирил Вътев, който е известен месопреработвател, но и животновъд, обяви пред депутатите от комисията по земеделие, че ще затегне контрола върху цялата агрохранителна верига. Той спомена, че в момента при месните продукти, които се продават с марката "Стара планина" - стандарт, утвърден от министерство на земеделието преди години, се разчита единствено на самоконтрол и "всеки прави каквото си иска".
Вътев се зарече да реши дългогодишния проблем с виртуалните животни, с които се източват субсидии, както и с животните под селекционен контрол, които обаче не отговарят на никакви качества, но пък стопаните им получават немалки субсидии.
