"Белите" фирми за бързи кредити поискаха въвеждане нова мярка срещу некоректните в бранша и в полза на клиентите - таван на оскъпяването.
И в момента има законово ограничение - то е свързано с ГПР, годишния процент на разходите по заема. ГПР, който включва, освен лихвата, таксите и комисионите, не може да е над 50%.
Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) обаче предлага специално за дребните заеми с кратък срок за връщане, под една година, да бъде въведен "таван за оскъпяването" на главницата, а за другите да си остане ограничението за ГПР. Този модел се прилагал успешно в други европейски страни, обясниха от АОНК.
Асоциацията беше домакин на дискусия за ”отговорното кредитиране". Делян Добрев, шеф на Комисията по бюджет и финанси в парламента, подкрепи идеите на асоциацията.
„Напълно съм съгласен, че ГПР не трябва да се прилага за микрокредитирането, за да не съсипем светлата част на бизнеса. Няма да позволим правенето на франчайзи и даването им на момчета с мускули и скъсани тениски, които като лихвари раздават свои пари“, заяви депутатът. И обеща промени в Закона за потребителския кредит, за да стане по-прозрачен бизнесът с бързи кредити и да се разграничи от лихварството.
Около 25% от българите взимат бързи заеми, показа проведено наскоро социологическо проучване на агенция "Тренд".
Към края на 2024 г. са отпуснати краткосрочни (под 1 година) бързи заеми са за общо 1.6 млрд. лева. Кредитите със срок между една и пет години са на стойност 1.43 млрд. лева, а над 5 години - 3.07 млрд. лева. Необслужваните кредити са 475.9 млн. лева, което показва увеличение с 30.8% само за година.
Бързите заеми са лесни за теглене, но вървят с високи лихви, а някои небанкови кредитиращи дружества продължават да залагат капани за клиентите си - под формата на разни такси, допълнителни услуги и др.
Хитруване
Комисията за защита на потребителите от години се опитва да пресече нелоялните практики в този сектор и вече има немалко спечелени дела за т.нар. неравноправни клаузи в договорите за финансиране. Но, оказва се, че фирми за бързи кредити, уличени в нарушения, предприели само бутафорни промени в отговор на предписанията на комисията и са продължили да газят закона. Някои са преместили клаузите, ощетяващи клиентите, от общите условия и договорите в други, странични документи - анекси, приложения, декларации, други са ги пренесли в ценоразписи за допълнителни услуги, трети са ги сложили в тарифите си, обясни председателката на КЗП Мария Филипова.
Филипова заяви, че ще заведе колективни искове срещу фирмите, които хитруват по този начин. И изтъкна, че има фирми, които газят правилата дори след съдебни решения. "Дори и множеството загубени дела не са в състояние да ги откажат от опита им да забогатеят незаконно. При тях очевидно важи принципа - ние да пробваме, пък може номерът да мине, ако потребителят не се сети да се оплаче", коментира Мария Филипова.
По-строго
Богомил Николов, изпълнителен директор на „Активни потребители“, препоръчва по-сурови санкции. Той обясни, че глобите, които обикновено са процент от оборота и са счетоводен разход на фирмата нарушител, не са достатъчни. И посочи като добър пример за строгост Германия, където за порочна търговска практика шефът на компанията може да получи до 2 години затвор.
