Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е започнал да глобява собствените за гости по нов член от закона, но за едно и също нарушение - неизпълнение на бизнес плана за постигната заетост, който те са приложили при кандидатстването си за пари от еврофондове. Причината е, че държавата е загубила част от делата в съда. Това стана ясно от разговор по БТВ.
В края на юни председателят на сдружение „Работещи къщи за гости“ Искра Оракова обяви, пред парламентарната комисия по земеделие, че 90% от къщите за гости са глобени след мониторинг за изпълнение на програмата. Според нея бизнеспланът изобщо не е част от подписаните договори с ДФЗ. След оспорване в съда, голяма част от наказанията са отменени.
Държавата плаща съдебните разноски по делата и глобява същите къщи за гости за същото нещо, но по нов член. „В случая неизпълнението се изразява в непостигане на финансовите показатели, които бенефициентът е заложил в бизнес плана. Санкционирането се извършва единствено и само когато отклонението е повече от 50% на бизнес плана. Съдът не казва, че няма нарушения, а че те са констатирани по грешен член“, обясни за bTV Ваня Славянова, началник отдел в дирекция „Оторизация на плащанията“ към ДФЗ. Тя обаче не можа да каже колко от делата са завършили в полза на държавата.
Скандалът с къщите за гости се точи вече години наред. Миналата година стана ясно, че ДФЗ е налагал на собственици на къщи за гости наказания за нарушения, които не са били предвидени в нормативната база по времето, когато са подписвани договорите за еврофинансиране. На заседание на парламентарната Комисия по земеделие адвокат Катрин Стоилова, представляваща собственици по делата им срещу ДФЗ, посочи, че правилата, по които фондът регистрира нарушения и издава решения за финансови корекции, са променени през август 2019 г. - т.е. 5 години след като са били сключени договорите между фонда и бенефициентите. Юристката визира две наредби - №29 и №30, и твърди, че дефакто през 2019 г. се въвеждат и наказания за нарушения, които не са фигурирали нито в наредбите, нито в самите договори за финансиране.
Освен това е изтекъл срокът, в който проектите са подлежали на наблюдение и контрол, твърди адв. Стоилова. Тя обясни, че има разминаване между нашите и европейските правила за този контрол. Според нашата наредба мониторинговият период е 5 години от сключването на договорите, а по европейския регламент, който се прилага с приоритет, 5-те години се броят от решението на ДФЗ за финансиране - тоест от май-юни 2014 г. "Това означава, че мониторинговият период е изтекъл през юни 2019 и не може да се налагат наказания", смята адвокатката.
Факт е, че досега много от санкционираните с проекти за къщи за гости завеждат дела срещу ДФЗ и ги печелят. По данни на прокуратурата от 317 сигнала за нередности по такива проекти само по 10 случая са образувани наказателни производства, а по други 279 са постановени откази.
Близо 46 млн. лв. (45 873 991 лв.) санкции са били наложени на собственици на къщи за гости у нас, финансирани със средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Най-голяма - почти 28,3 млн. лв. е сумата на наложените наказания за неизпълнение на заложените работни места по проекта и на финансовите показатели на неговия бизнес план. По тази мярка ще трябва да връщат пари бенефициентите на 132 проекта за къщи за гости. 95 собственици са санкционирани с общо 14,752 млн. лв. за неизпълнение на финансовите показатели на предложените от тях бизнес планове. За други договорни неизпълнения по 6 проекта трябва да се върнат почти 1,845 млн. лв. субсидии.
Отделен въпрос е защо в тогавашния програмен период ресорното министерство и фамозният фонд "Земеделие" са направили "хлабави" правила за усвояването на европарите. Вероятно това е една от причините България да се прослави като държавата с най-многобройни и най-крещящи нарушения по схемата "къщи за гости", като се оказа, че много получатели на пари от ЕС са вдигнали с тях китни вили и луксозни имения за лично ползване вместо за настаняване на туристи.
Пито-платено
Най-известният санкциониран по делата за къщите за гости бе бившият зам.министър на икономиката Александър Манолев. Той бе принуден да подаде оставка през 2019 г. покрай скандала с луксозните къщи за гости, строени с пари по европроекти за селски туризъм, а ползвани като частни имения. В края на същата година прокуратурата му повдигна обвинение, а антикорупционната комисия КПКОНПИ започна производство за конфликт на интереси, че докато Манолев е бил член на управата на фонд "Земеделие", не е декларирал икономическата си свързаност с фирмата на Ана Димитрова, която е дъщерята на гледачката на децата му и която е получила парите. КПКОНПИ глоби Манолев за конфликт на интереси, но Върховният административен съд отмени санкцията. Наскоро Манолев бе оправдан на първа инстанция и от Благоевградския съд по обвинението за злоупотреба с евросредства. През 2021 г. той беше санкциониран от САЩ за корупция. В съобщението на САЩ се казваше, че в качеството си на зам.-министър Манолев е участвал в корупционни дейности, които са подкопавали върховенството на закона и доверието на българското общество в техните демократични държавни институции и обществени процеси, включително използвайки политическото си влияние и длъжностни правомощия за лична изгода. На Манолев и семейството му им е забранено да влизат в САЩ.
