Медия без
политическа реклама

ГЕРБ и БСП си стиснаха ръцете за спасяването на „Марица изток 2“

Управляващи и опозиция задължиха правителството да брани докрай въглищните ТЕЦ-ове от Европейския зелен пакт

31 Яну. 2020
Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че въглищните централи ще останат базова мощност на българската енергетика.
Илияна Кирилова
Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че въглищните централи ще останат базова мощност на българската енергетика.

В очевидно предварително съгласуван ход ГЕРБ и БСП прокараха решение в парламента, с което задължават правителството да спаси финансово затъващата държавна ТЕЦ „Марица изток 2“, както и да предотврати на всяка цена бързото затваряне на българските въглищни електроцентрали, което вероятно ще последва след приемането на т.нар. Европейски зелен пакт. Решението беше гласуване с пълно единодушие.

Европейският зелен пакт е инициатива на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен, която предвижда превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент. Пактът ще обхване всички сектори на икономиките на страните-членки на ЕС и силно ще удари по замърсяващите индустрии като производството на ток от въглища.

РЕШЕНИЕТО

Проектът на решението беше представен от БСП и подкрепен с някои редакции от ГЕРБ. С него се задължава правителството чрез енергийния министър Теменужка Петкова да предприеме до 29 февруари т.г.  „всички необходими мерки за нормалното функциониране на ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, в т.ч. и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на „Български енергиен Холдинг“ ЕАД с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната, като елемент от националната сигурност“. Това трябва да стане „независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос“.

На второ място, кабинетът трябва да не допуска в дългосрочен план спирането или дори ограничаването на въглищните ТЕЦ-ове, влизащи в групата на БЕХ. Възлага му се и да направи нужното за присъединяването на България към платформата „Въглищни региони в преход“. Това е инициатива на ЕК, която цели да помогне на въгледобивните райони в Евросъюза да преодолеят зависимостта си от изкопаеми горива и да преминат към други икономически дейности. Участието на България в платформата обаче трябва да стане само при условие, че не се поемат ангажименти за закриване на въглищни централи.

От енергийния министър се очаква периодично да информира депутатите за предприетите мерки и постигнатите резултати.

АРГУМЕНТИТЕ

Соцдепутатът Таско Ерменков, който представи проекта на решението, посочи, че ТЕЦ „Марица изток 2“ е изправена пред фалит вече втора година и разчита за оцеляването си на финансовата помощ на своя собственик БЕХ. „Ако не се намеси държавата, със сигурност можем да твърдим, че тази година ще бъде последната на държавната ТЕЦ“, каза Ерменков. Той обяви, че комплексът „Марица Изток“  осигурява 45% от цялото електропроизводство в България, и другите видове централи – вятърни, водни, слънчеви, не могат да бъдат алтернатива. „Без въглищна енергетика в дългосрочен план няма как да очакваме гарантиране на енергийната сигурност на страната, а от тук и на националната сигурност. Допълнително, има огромен риск от социална криза в национален мащаб, ако оставим без работа миньори и енергетици“, допълни Ерменков.

В същата посока вървеше и аргументацията на ГЕРБ. Депутатът Емил Христов обясни, че ако България спази стриктно програмата по изпълнение на Европейския зелен пакт, още през 2025 г. ще бъдат затворени ТЕЦ-овете на въглища. „Нямаме резервни мощности, нито финансов ресурс да построим такива, които да ги заместят и да отговарят на изискванията на зеления пакт. Страната ще се изправи пред огромен дефицит на електрическа енергия в размер на 35-40 процента недостиг за бита и промишлеността“, изтъкна Христов. По думите му ще се стигне до увеличение на цените на тока, което ще намали конкурентоспособността на българските промишлени стоки. „Това ще бъде предпоставка за срив на националната икономика и избухване на социално напрежение“ . Затова България трябва да договори поетапно спиране на минните дейности и закриване на централите, като целият процес протече за 20-25 години, смята Христов.

СЪГЛАСИЕ

Пълно съгласие изрази енергийният министър Теменужка Петкова: „България, като държава-членка на ЕС, следва правилата, принципите и приоритетите му в областта на енергетиката. Но, когато става дума за енергийна сигурност, то тя е приоритет. И нашата позиция винаги е била, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде справедлив, плавен, да бъде съобразен със спецификите на всяка една държава и по никакъв начин да не застрашава енергийната сигурност на държавите-членки.“ Петкова посочи, че без въглищните централи българската електроенергийна система няма да може да функционира нормално. „И за 2030 г., когато е срокът на интегрирания план климат-енергетика, ние ще продължим да разчитаме на въглищните централи като базова мощност“, ангажира се енергийният министър.

СЪПРОТИВА

Глас на недоволство се чу единствено от редиците на ДПС. „Ако бяхте честни и не беше популизмът, досега трябваше да разясним, че тези рудници и ТЕЦ-ове ще работят до 2030 г. максимум. 2008 г. ви оставихме план за зелена енергия – поетапно закриване на определени мощности и изграждане на нови. Изоставихте проекта за „Белене“, а 2018 г. щяхте да имате ядрена централа. Щяхте да имате достатъчно зелена енергия“, обърна се към управляващите депутатът от движението Рамадан Аталай. След което обаче неясно допълни, че партията му ще подкрепи решението, за да „защитим министерство на енергетиката“.

Последвайте ни и в google news бутон