Кабинетът вече работи върху промяна в методиката за субсидиране на земеделското производство. Целта е да бъдат подпомагани повече малките и средните производители на традиционни български култури, които изчезнаха от пазара - зеленчуци и плодове, месо, мляко и мед.
Това обяви премиерът Николай Денков късно в неделя, в навечерието на националния протест на земеделските производители. Според него инициирането на протестите идва от зърнопроизводители именно по повод готвената промяна в методиката за разпределение на агросубсидиите. "Това са тези, които получават лъвския пай от многомилиардните помощи от ЕС през последните години", посочи Денков.
Действително от години близо 70% от субсидиите за земеделие се концентрират в ръцете на няколко големи зърнопроизводителя.
Днес от 10 часа земеделски производители започнаха периодични блокади на 40 основни пътища и КПП в страната в знак на протест срещу вдигане на забраната за украинския внос от 15 септември. Освен срещу вноса на зърнени култури земеделците протестират и срещу вноса на мляко, олио, пчелен мед, плодове и зеленчуци от Украйна.
Премиерът Николай Денков обяви, че повече няма да кани за разговор протестиращите земеделски производители, докато те сами не поискат среща и не са готови за конструктиран диалог.
"Решението дали ще отпадне, или не, вносът на зърно от Украйна в България, не може да се взима само от земеделските производители. Това е решение, което трябва да отчита общата икономическа и политическа ситуация и се взима от правителството и Народното събрание", коментира Денков пред журналисти по време на посещение във ВМА.
Той отново посочи, че част от исканията на протестиращите земеделски производители са решени, а за други се поставят срокове, които няма как бъдат изпълнени, защото са свързани с одобрение от Европейската комисия - нещо, което не може да се прескочи. Освен това в проведените досега разговори ставало ясно, че има разнородни мнения между зърнопроизводители, животновъди и производители на плодове и зеленчуци, защото и интересите им са разнопосочни. Болшинството от животновъдите например са били за вдигане на забраната върху украинския внос, защото цената на фуража би паднала или поне не би се вдигнала повече, ако имаме внос на слънчоглед от Украйна.
Премиерът обясни, че България има собствени национални интереси и не е редно да се съобразява с интересите в другите три държави, които ще въведат национални забрани за украинския внос. Денков припомни, че в Полша и Словакия предстоят скоро избори, а Унгария има "доста особена позиция по отношение на войната в Украйна". "Нашият интерес е да пазим родните производители, но да не налагаме излишни забрани", посочи Денков.
В неделя Денков опита да спре предстоящата земеделска блокада като успокои земеделските производители, че тепърва ще се решава кои продукти ще влизат в страната след вдигане на забраната за внос на селскостопански стоки от Украйна. Предният ден Денков взриви земеделците като заяви, че няма да преговаря с терористи.
"Уважавам труда на хората, които произвеждат продуктите, с които всички ние се храним. Винаги съм готов да работя с тези от тях, които искат да работят с правителството, за да намираме заедно решения на техните проблеми. На тези хора съм готов да се извиня, ако са се почувствали засегнати, въпреки че думите ми не бяха насочени към тях", каза премиерът в неделя. И продължи: "Не виждам за какво да се извинявам на другите, които въпреки милиардните годишни субсидии и помощи, с които си построиха вили и си купиха яхти и скъпи автомобили, забравиха помощта от Европейския съюз и от държавата, отказаха диалог с правителството и поставиха ултиматуми за блокади на гранични пунктове, пътни артерии и центъра на столицата", посочи Денков и призова в следващите дни всеки земеделски производител да реши към коя от тези две групи принадлежи.
ПОКАНА
Малко по-късно покана за разговор с протестиращите, при това писмено чрез медиите, дойде от земеделския министър Кирил Вътев.
"Настояваме Украйна да задържи износа към България до пълното уточняване на стоките, количествата и механизмите за лицензионни режими. Уточняването на детайли по гореизложеното не може да бъде извършено правилно без участието на Браншовите организации от аграрния сектор. За детайлното изработване на българската позиция в защита на икономическите интереси на българските земеделски производители, както винаги досега каня избрани от Вас представители по всяко време на среща в МЗХ", написа земеделският министър до инициативния комитет на протестиращите земеделци.
В писмото си министър Вътев уверява, че няма да допусне да бъдат ощетени българските земеделски производители и потребители.
РЕАКЦИЯ
"Няма проблем, че някои земеделци взимат огромни суми субсидии, те ги получават законно", коментира пред Нова тв днес Светлана Боянова, изп. директор на Българска аграрна камара. И направи корекцията, че субсидиите не се дават за това, че се отглежда зърно, а за площ засети земеделски култури.
Този начин на определяне на субсидиите всъщност доведе до концентрация на огромни площи в ръцете на няколко зърнопроизводители, докато площите за отглеждане на плодове и зеленчуци рязко намаляват.
"Забраната няма да доведе до повишение на изкупните цени на зърното, защото това е борсова стока", смята икономистът Георги Ангелов. „Още когато се въведе забраната през пролетта казах, че нищо няма да излезе от нея, защото това не е проблемът. Въведохме забрана, а цените паднаха. Световните цени продължават да вървят надолу, защото Русия залива с евтино зърно", коментира Ангелов.
Той посочи, че вносът на украинско зърно у нас е минимален и е основно за фураж. При падащи световни цени няма икономически смисъл да се кара зърно от Украйна чак до България. Страната ни също би имала полза от това през наша територия да минава транзит украинска продукция, която да се изнасят през нашите пристанища, но Полша и Румъния са по-конкурентни от нас и предпочитани от Украйна, каза икономистът.
Ангелов припомни, че България произвежда повече зърно, отколкото е вътрешното потребление, и е нетен износител на зърно. "Затова нас ни интересува световната цена, а тя пада, защото Русия тази година има много силна реколта и е наводнила пазара. Затова ни трябва по-голяма производителност и конкурентност", каза икономистът.
Що се отнася до слънчогледа, проблемите се изостриха, защото нашите производители искат по-високи изкупни цени от международните. Наред с това нашето производство е недостатъчно да захрани капацитетите на майслобойните, които при спрян внос от Украйна са принудени да спрат работа, посочи Ангелов.
ПОЗИЦИЯ
Не всички земеделски производители подкрепят протеста, макар и самите зърнопроизводители да твърдят, че недоволството им се подкрепя от всички браншове. Това обяви с пост във фейсбук Петър Петров, председател на Националната асоциация на младите фермери.
"Прави ли ви впечатление че животновъдите, оранжеристите, зеленчукарите и овощарите не подкрепят протеста?", пита в поста си Петров. И след това отговаря, че "това е, защото така наречените "зърнари" никога не подкрепиха другите браншове. И освен че не ги подкрепиха, те изсмукваха вече почти 20 години огромна част от земеделските субсидии. В резултат на това зърнарите ставаха все по-малко, но пък с все по големи стопанства. А другите браншове, другите ИЗЧЕЗВАХМЕ…"
"Протестите винаги са нещо хубаво! Те са израз на гражданско самосъзнание. Но не позволявайте, заради финансовия капацитет на група хора (за моделиране на общественото мнение) да ни разделят по още един въпрос. Призовавам за разговори, призовавам за визия за защита на малките и средни земеделци!!! Не смятам, че украинско зърно трябва да влиза в България безусловно и безконтролно. Но накрая фермерите с 10 000+ дка и нови трактори за 500 000 лв няма да напуснат земеделието на България! Ще напуснат малките, ще напуснат тези, които всячески (ние като народ) трябва да браним!", казва Петров.
БРЮКСЕЛ ИМА ПОСЛЕДНАТА ДУМА
Търговията е въпрос, по който водещата дума е на ЕС, затова ще преценим едностранните мерки по отношение на украинския внос, предприети от Полша, Унгария и Словакия. Това обяви днес говорител на Европейската комисия. Той поясни, че взетото на 15 септември от комисията решение да не удължава действието на ветото, защото от неговото въвеждане през пролетта причините за затрудненията, които изпитваха петте съседни на Украйна държави, са отпаднали. Сухопътните превози са успели да поемат изнасяните от Украйна количества, а междувременно са били разширени възможностите за съхранение на зърно в ЕС.
Предстои ЕК и засегнатите държави да се запознаят подробно с предстоящото въвеждане от Украйна на лицензионен режим за износ на земеделски стоки.
Целият проблем се създава от това, че Русия се оттегли от споразумението за износ на украинско зърно през Черно море, каза говорителят на ЕК.
Къде са протестите вижте тук:
