Много рядко има правителство, което 5 пъти да прави бюджетна прогноза и 5 пъти да не я улучва. Да е страхотно различна. Бившият финансов министър Асен Василев си играе с показателите за изпълнение на бюджета, но истината е, че няма преизпълнение на бюджета от повишена събираемост на приходите. Оценката за сериозен дефицит през 2023 г. на служебния финансов министър Росица Велкова е точна и при такива данни се отдалечаваме от еврозоната.
Това обяви в интервю за БНР финасистът и член на фискалния съвет Любомир Дацов. Коментарите на Дацов идват ден след оповестените от МФ първоначални оценки за очертаващия се дефицит през 2023 година на базата на одобрените до момента разходни политики. Без залагането на никакви нови мерки базовата оценка на МФ за догодина е за дефицит от 11,4 млрд. лв. или 6,8% от очакваното БВП.
Отчитаният излишък към средата на годината е игра с данните и се дължи на неизпълнени капиталови разходи, а не на повищена събираемост на приходите, обясни Дацов. „8,3 млрд. лв. бяха заложените капиталови разходи за тази година. Максимумът, който ще бъде изпълнен, ще отиде към 4,5 млрд. лв. В момента изпълнението на капиталовите разходи е 2 млрд. лева. Само до момента има 6 млрд. лева спестявания, които ще бъдат намалени до 4 млрд. Оттам идва превишението в бюджета в момента“, коментира Дацов. Той бе категоричен, че в последните 20 месеца няма никакви данни за повишена събираемост на приходите в хазната и плюсът там се дължи на инфлацията.
Изнесените изчисления от финансовото министерство са коректи и има реален риск от процеддура по свръхдефицит, счита още Дацов. „Ако политиката на обещания за изпреварващо нарастване на доходи и разходи, които няма как след това да ги върнем, се задържи, ще има няколко проблема. Първо - рано или късно ще започнат да се правят дефицити, която държавата не може да си позволи, и това рязко ще увеличи дълга. Стабилността, която години наред беше пазена, ще бъде нарушена. Това има и политически последствия, не само икономически, защото, когато разклатиш стабилността на публичните финанси и на бюджета, това се отразява върху частните инвестиции, поведението на частните предприемачи“, коментира финансистът. Според него през есента при прегледът на данните за България Европейската комисия може да открие процедура по свръхефицит. Тогава искаме или не, ще изпълняваме много по-строга програма за икономии. Но въпросът за присъединяване към еврозоната (б.р. размера на дефицита е един от показателите) става проблемен“, допълни Дацов. Според него следващото правителство ще трябва да взима трудни решения как да върне в релси разходната част на бюджета.
ГНЯВ
Представените разчети от финансовото министерство за очертаващите се проблеми през 2023 г. доведоха до гневен отговор от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова. "Служебното правителство да не се занимава с бюджет. Ако смятат да вдигат данъци и да орязват социална програма, по-добре да не си правят труда, защото ще им го ревизираме в парламента", ядоса се Нинова на внушенията, че ефектът от приетите тази година социални политики водят до голям ръст на разходите и догодина. Според нея е абсурдно настоящият финансов министър Росица Велкова да вижда огромни дефицити, когато само преди два месеца е дала положително становище за актуализацията на бюджета за 2022 г. в качеството си на заместник-министър и в прогнозите за 2023 г. няма такъв дефицит. В същото време една от основните критики към актуализацията на бюджета беше, че не са представени разчети за ефекта от новите политики в следващите 3 години.
