Търговските дружества с държавно участие не са контролирани ефективно от министъра на икономиката, като техен принипал. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода от януари 2018 г. до края на 2019 г. 

Одитът показва, че министърът на икономиката на практика не контролира 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, на които е принципал, защото те са собственост на холдингово дружество.

Такъв е случаят с ДКК, който има над десетина дъщерни дружества, някои със значителни обороти, активи и собствен капитал. Те обаче не са под прекия контрол на министъра на икономиката. Сред тях са „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД със собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв.; „Кинтекс“ ЕАД със собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.; други дружества от отбранителната индустрия като „Нити“ ЕАД и „Авионамс“ АД; „Еко Антрацит“ ЕАД, „Монтажи“ ЕАД.

"Не е регламентирано как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в едно търговско дружество. Няма критерии  дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях)", се посочва в одита на Сметната палата.

Сметната палата посочва и друг важен аспект, който директно ощетява хазната - дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата и не разпределят дивидент в полза на държавата (т.е. в държавния бюджет), а отчисленията от тяхната печалба (в случай че има такива) се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те. Съвсем доскоро ДКК бе изключена от задължението да отчислява всяка година 50% от печалбата си като дивидент на държавата. Преди месец служебният кабинет взе решение ДКК и Национална компания "Индустриални зони" да приведат на хазната 50% от печалбата си от миналата година.

По баланса на Министерството на икономиката към 31.12.2019 г. са заведени дялове, акции и съучастия в размер на 2, 26 млрд. лв.  Дружества с държавно участие в капитала, в които МИ притежава дял са 97, от тях 54 са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.

През одитирания период министърът на икономиката упражнява пряко правата на собственост на държавата в следните действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала:

В рамките на одитирания период притежаваните от държавата акции и дялове в дружествата „Еко Антрацит“ ЕАД,

Министърът контролира пряко дружества като „Плод – Зеленчук”  ЕООД, гр. Габрово, с капитал 272 хил. лв., активи за 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. но не и публични дружества като „Кинтекс“ ЕАД и  „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, посочва още Сметната палата.

Одитът обаче не включва ДКК и дъщерните ѝ дружества - те били обект на самостоятелен одит в програмата на Сметната палата за 2021 г.

Според Сметната палата липсва стратегия, която да обосновава участието на държавата в стопанската дейност чрез публични предприятия с очертани мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели. Не са определени и също така ролята и отговорностите на държавните органи, в т.ч. на министъра на икономиката, за тяхното изпълнение. Не е ясно по какъв начин участието на държавата в икономиката чрез държавни фирми допринася за повишаването на конкурентоспособността на икономиката, осигуряване на икономически растеж и ръст на износа, създаване и развитие на индустриална и иновационна инфраструктура, намаляване на административната тежест за бизнеса, подпомагане на малките и средни предприятия и пр., посочват одиторите.

ББР НА ФОКУС

Одитът на Сметната палата е обърнал специално внимание на Българската банка за развитие.

ББР кредитира големи предприятия с половината от кредитния си портфейл в разрез със своята мисия, посочва Сметната палата.

Българската банка за развитие (ББР) АД и дъщерните ѝ дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен, е показал одитът. Сметната палата припомня, че мисията на ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия. Законът за ББР обаче дава възможност и за чисто търговско кредитиране от банката. "Посоченото обстоятелство и липсата на индикатори за измерване на изпълнението на нейните стратегически цели, и на ясен фокус върху приоритетни отрасли, производства и сектори на икономиката, към които да насочва ресурсите си, поражда риск ББР АД да се отклони от своята основна мисия и да кредитира големи предприятия", предупреждава палатата.

Според одита големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10% от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост.

Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия (МСП) предобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия.

Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на УС на Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30 на сто от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва, както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост.