Правителството смята да изхарчи допълнителни 840 млн. лв. до края на годината за пътища и магистрали на фона на прогнозирано неизпълнение на приходите от близо 900 млн. лв. Освен това то дава карт бланш на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова да подписва договори за над 2 млрд. лв., които ще бъдат плащани от следващия кабинет.

Това става ясно от проекта за втората поредна актуализация на бюджета за тази година. Той е промушен в преходните и заключителните разпоредби на пуликувания законопроект за държавния бюджет за 2021 г.

Както вече е известно правителството има намерение да вдигне още повече дефицита за тази година и от планираните към момента 3.5 млрд. лв. той да скочи до 5.2 млрд. лв.

Очакваното неизпълнение на приходната част на тазгодишния бюджет се дължи основно на неданъчните постъпления. COVID-пандемията отлага плащането на първоначалното концесионно възнаграждение от "Летище София" в размер на 660 млн. лв. Няма да постъпят в пълен размер и очакваните приходи от тол-такси. За цялата година се очаква те да са едва под 25% от планираните 450 млн. лв. Донякъде този недостиг ще бъде компенсиран от преизпълнение на винетните такси с 89 млн. лв. 

В същото време кабинетът се кани да похарчи над 841 млн. лв. повече за пътища и магистрали. Например нови 367 млн. се планират за текущ ремонт на пътища, а други 107 млн. лв. за авансови плащания за изграждане на магистрала "Струма", въпреки, че за нея беше съобщено, че е вропейско финансиране. Още 114.3 млн. лв. допълнителни харчове са отделени за разплащане на вече извършени ремонти по "Струма", "Тракия", "Хемус" и "Люлин", а 90 млн. лв. по стартирал неотложен ремонт на „Тракия“.

Освен това за неотложни дейности по укрепване на свлачища ще се отпуснат нови 49,5 млн. лв., а за извършени дейност по „Калотина-Софийски околовръстен път“ – 30 млн. лв. 

Заедно с това таванът на ангажиментите за нови разходи, които регионалното министерство може да поеме през тази година, се завишават от 425 млн. лв. на 2.12 млрд. лв. Не е обяснено защо се налага този таван да се завишава с подобна огромна сума.

"Тези ангажименти за плащания може да се илюстрират с прословутото обяснение на първия кабинет „Борисов“ за тежкото наследство от предходното правителство, което е оставило скрити договори по чекмеджета", коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Според него нещо подобно може да се твърди и в момента – подписват се договори, поемат се ангажименти, а как ще се изпълняват – да му мисли следващото правителство.