Прoвeркa нa eфeктивнocттa нa въведената през март 2020 г. тoл cиcтeмa започва служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова след разкритията за дейността на държавното предприятие "Автомагистрали".
"В тол системата cмe инвecтирaли oкoлo 300 млн. лв., имaмe eднa гoдинa дeйнocт, a нe cмe нaяcнo кaквa е възврaщaeмocтта, зa кoлкo гoдини щe ce изплaти, имa ли нуждa oт рaзширявaнe нa мрeжaтa, имa ли нуждa oт oщe cрeдcтвa", коментира Комитова пред телевизия "Евроком". Тя посочи, че вce oщe тoл cиcтeмaтa нe мoжe дa гeнeрирa тaкcитe, кoитo би трябвaлo дa пoeмe oт тежкотоварните трaнcпoртни cрeдcтвa, a дeлът нa приходите от винетки, които се плащат от леките автомобили, остава много гoлям.
Въвеждането на "печатницата за пари", както Бойко Борисов бе нарекъл тол системата, бе отлагано на два пъти, докато накрая тръгна през март 2020 г. Идеята е от движещите се по пътищата камиони и автобуси (особено транзитно преминаващите) да се събират много по-високи пътни такси, вместо плащаните преди това винетки, и така да се събират повече средства за поддържане на пътищата и строителството на нови. За целта бе въведено отчитане и таксуване на тежкотоварните превозни средства според изминатите километри.
Държавата обаче предостави на външни фирми срещу заплащане отчитането и събирането на пътните такси, а също така и самото обслужване на Националната тол система за първите пет години.
През първата година на действие на тол системата събраните от тежкотоварните превозни средства пътни такси се оказаха едва 103 млн. лв. при очаквани и разчетени в бюджета 450 млн. лв. От АПИ обясниха този срив с ковид-пандемията, която създаде икономически проблеми и ограничения на пътуванията.
В края на миналата година по настояване на БСП парламентът гласува Сметната палата да направи одит на всички договори, които Агенция "Пътна инфраструктура" е сключила за изграждането, обслужването и събирането на такси в рамките на Националната тол система.
Повод за искането на проверка от Сметната палата бе сключеният анекс към договора с австрийския консорциум "Капш", изградил тол системата, да извършва и нейното обслужване през първите пет година срещу сумата от 141 млн. лв. - по 28 млн. лв. на година. Първоначалната идея бе тази дейност да се извършва от МРРБ и АПИ. Тогавашният министър на регионалното развитие Петя Аврамова даде нелепото обяснение, че управлението на Националната тол система се оказало прекалено сложна задача, с която държавата не може да се справи сама.
Външни фирми и за контрола на европроектите
Министър Комитова е възложила на дирекция "Вътрешен одит" в МРРБ да извърши проверка и на дейностите по контрола на изпълнението на проектите по Оперативна програма "Региони в растеж".
Целта е да се установи какво е наложило наемането на външни фирми за извършване на проверки на място при бенефициентите, при положение, че в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", която трябва да осъществява контрола по изпълнението на проектите, има 67 експерти (31 в София и още 36 в регионалните звена на дирекцията).
Проверката трябва да установи също какъв е общият размер на разходите за използване на услугите на външните фирми, за да се прецени целесъобразността на тяхното наемане, посочи МРРБ.
Вижте още:
