Пакет с промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) е изготвило МРРБ, за да се предотврати появата на скандали, съдебни дела и спорове за нерегламентирано строителство и "тълкуване" на нормативни актове. Част от нашумелите примери са свързани със смъртта на 16-годишно момче от незаконен кабел на столичния булевард "Академик Иван Гешов", небостъргачът на "Артекс" в кв. Лозенец, огромната дискотека на плажа в къмпинг "Смокиня", която по документи е преместваем обект.
Предложенията за законови промени бяха представени днес от служебния регионален министър Виолета Комитова. Те ще бъдат внесени в новия парламент.
В ЗУТ трябва да бъде забранено към преместваеми обекти да се изграждат външни връзки като подаване на ток и вода без разрешения за строеж, посочи Комитова. В момента захранването на такива обекти става само с предписание експлоатационните дружества, без да се изисква разрешително за строеж. "В случая с убитото от ток момче никой не е сложил подписа си под нерегламентираните свързвания на павилионите на тротоара на бул. "Гешев". Трябва да се сложи ред", каза Комитова. Според арх. Влади Калинов, шеф на ДНСК, хоасът с нерегламентираните свързвания е причина и за загрозяването на градската среда с опънати кабели навсякъде.
В ЗУТ трябва ясно да се регламентира срокът на действие на строителните разрешителни. "Знаете в случая "Артекс" 20 юристи дадоха 20 становища кога изтича тяхното строителство за строеж. В закона предлагаме да се разпише ясно, че разрешението важи единствено от датата на издаването му", каза Комитова.
"Законовата поправка не е само заради "Артекс", почти всички строители на големи сгради в страната не знаят кога им изтича разрешителното за строеж", допълни арх. Калинов. По думите му неясното действащо законодателство дава възможност сега да се правят няколко откривания на сторителни площадки на един обект и презаверки на разрешителното, с което строителството е точи с години.
Друга законова промяна трябва да реши и проблемът с преместваемите обекти, които всъщност са стабилни, огромни постройки, и за които ДНСК се оказвало с вързани ръце. Причината е, че ЗУТ не предвижда държавният строителен надзор да се намеси и да спре подобни постройки, нито да ги разруши. Такъв е случаят с дискотеката на плажа в къмпинг "Смокиня", която се появи това лято с разрешение на местната община. "С промяна в ЗУТ искаме да бъде регламентирано ДНСК да може да проверява още преди да се реализира подобен проект", каза Влади Калинов.
В същото време министър Комитова заяви, че трябва да бъде облекчено издаването на разрешителни за строеж, защото в момента липсата на ясни срокове и продължителна процедура е източник на корупция.
"Мъчителният процес на издаване на разрешителни за строеж затруднява всички български граждани и всички инвеститори. Тежката и продължителна процедура е изгонила много чуждестранни инвеститори. 10-процентният данък у нас не ги топли, за тях времето е пари и те не може да чакат 3-4 години, докато получат разрешение за строеж за по-сложните обекти", коментира Комитова.
Служебният министър на регионалното развитие за пореден път заяви, че т.нар. инженеринг, като вид общесптвена поръчка, трябва да бъде забранен, когато се харчат публични средства. "Това сме предложили като текст на финансовото министерство, което работи в момента по поправки в Закона за обществените поръчки", каза Комитова.
При инженеринга се избира един изпълнител, който едновременно отговаря за проектирането, строителството и надзора на проекта. Според Комитова този тип обществени поръчки са благодатна почва да се надписват в пъти повече материали и консумативи за изграждане на обекта и в крайна сметка той се оскъпява тройно и четворно. "Възмутително е това да се случва в най-бедната държава в Европа", каза министърът.
Предложението на Комитова е в обществените поръчки на публична инфраструктура първо да се прави конкурс за проектиране и след като се избере проектантът и той изработи проекта, едва тогава да се прави търг за избор на строители, които да изпълнят този проект. "Така строителите ще се състезават с качество и срокове и надписването ще бъде сведено до нула", смята Комитова.
