Въпреки че у нас мнозина говорят за тежки кризи и чертаят мрачна картина за икономиката, България всъщност се справя доста добре с предизвикателствата. Тази година година брутният вътрешен продукт на страната ще нарасне с над 4%, а догодина - с 3%, прогнозира Международният валутен фонд в доклада си "„Световните икономически перспективи“.
От анализа става ясно, че вероятно 2023 г. ще е по-трудна за гобалната икономика и немалко държави ще изпаднат в рецесия. Основни рискове за световното спопанство са последствията от руската агресия в Украйна, забавянето на икономиката на Китай и високата инфлация.
Прогнозите на МВФ показват, че галопът на цените у нас е преминал своя пик. В момента годишната инфлация е над 17%, но за цялата година фондът очаква да е 12.4%, а за 2023 г. поскъпването на потребителските стоки и услуги ще е доста по-слабо - 5.2 на сто.
Не се очертават драми и с безработицата. Тази година тя ще е малко над 5%, а догодина ще се свие до 4.7%, сочи докладът на МВФ.
Но глобалните перспективи определено не са розови. "Буреносни облаци се събират, политиците трябва да удържат ситуацията със силна ръка", се подчертава в документа. Предстоят изпитания и дори трите големи икономики – САЩ, еврозоната и Китай - да останат в застой, за много хора усещането ще е за рецесия", предупреждават експертите
Според прогнозите на фонда световната икономика ще отчете растеж през 2022 г. от 3,2%, а догодина - 2,7 процента. Рисковете остават високи - опасността от неправилно калибриране на паричната, фискалната и финансовата политика се повишава рязко в момент, в който световната икономика е исторически крехка и финансовите пазари показват признаци на сериозен стрес, анализират експертите от Вашингтон.
Червени лампи
Анализът посочва, че руската инвазия в Украйна продължава да дестабилизира световната икономика. Наред с ескалиращото и безсмислено унищожаване на животи и поминък, войната предизвика сътресения на енергийните пазари в Европа, като високите цени затрудняват и бизнеса, и домакинствата. Цените на природния газ в Европа се повишиха повече от четири пъти от 2021 г., като Русия сви доставките с над 80%, припомнят от МВФ.
В по-широк план конфликтът влияе и на цените на храните на световните пазари въпреки скорошното облекчаване на ситуацията заради зърнената сделка за износ през украинските пристанища на Черно море. Това причини сериозни затруднения за домакинствата с ниски доходи по света, които зависят от вноса на зърно от Украйна и Русия.
Рискове идват и от Китай, чиято икономиката е важен фактор в глобалните вериги на доставки. Тя може да зацикли заради политиката на Пекин за "нулев ковид", свързана с драстични ограничителни мерки.
Финансовата несигурност ще принуди инвеститорите да се насочат към по-малко рискови активи, каквито са например американските дългови книжа. Това вещае още по-голямо поскъпване на долара, което пък е лоша новина за развиващите се страни.
