Около 2,1 млн. са българите, които не могат да отопляват жилищата си по стандартите според данни на Евростат. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на форум "Енергийната бедност - нови модели и инструменти за справяне", организиран от Конфедерацията и Фондация "Фридрих Еберт" България.
Според него това се дължи на малки доходи, ниска енергийна ефективност на сградите и високи цени на електроенергията. „Достъпът до алтернативни енергийни варианти също е недоразвит“, смята Димитров. „Енергийната бедност е нарастващ проблем в Европа и България и има опасност да продължи да се задълбочава“, отбеляза лидерът на КНСБ. По думите му
над 54 млн. души в ЕС са в енергийна бедност, като този брой може да нарасне до 80 млн. „Без да имаме дефиниция за енергийно бедни, подпомагаме около 350 хил. лица и семейства с близо 500 лева за целия сезон. Нито толкова са енергийно бедните, нито пък това е подкрепата, която имат нужда да получат“, смята Пламен Димитров, цитиран от БТА. Той напомни, че с актуализацията на бюджета са добавени 50 млн. за помощите за отопление през тази зима. По думите му това не решава въпроса, но е някакъв жест. „Като ги определим енергийно бедните, идва големият въпрос как ще ги подпомагаме, с какво, така че да е значимо и според мен различно от сегашните 100 лева, които се падат на зимен месец“, допълни Димитров.
Според енергийния експерт Антон Иванов няколко индикатора са доста разпространени, като най-ясният е правилото на десетте процента, което идентифицира енергийно бедни домакинства, чиито разходи за енергия за домашни нужди са над 10 % от разполагаемия доход.
По думите му правилото се прилага само за най-нискодоходните домакинства. Иванов смята, че в момента се балансира между статистическите данни за доходи на домакинствата и минималните необходими за издръжка. „Основна слабост на тези индикатори е, че се фокусират върху разходите, не включват факторите, които са съществени при начина на потребление - качеството и енергийната ефективност на жилището“, уточнява експертът.
„Не решаваме проблема, а „запълваме дупка“ - даваме възможност да преодолеят следващата зима. Важното е да се даде възможност да излязат от състоянието на енергийна бедност“, смята още Иванов. Той цитира данни от 2014 г., според които около 440 хил. български домакинства са посочени като енергийно уязвими. Като ги съпоставим с онези, които в момента получават помощи, виждаме, че става дума за горе-долу едно и също число домакинства“, посочи експертът.
„Най-важното е да се разграничи, че официалната линия на бедност може да служи за подпомагане на текущи разходи, когато домакинството не може да си ги позволи, а енергийната бедност е свързана с разходи за подобряване на енергийната ефективност на жилището, за включване в програми за саниране“, отбеляза гл. ас. д-р Теодора Пенева от БАН.
Тя коментира предложение за дефиниция за енергийна бедност, което гласи: „Енергийно беден е потребител (лице или семейство), който при действащите цени на енергийните услуги (ток, парно, газ) поради своя доходен, възрастов, трудов, семеен и/или здравен статус попада под официалната линия на бедност след разходите си, свързани с разумно потребление на енергийни услуги в дома си, необходими за извършването на различни нетърговски, битови дейности, за осигуряване на нормативно установени стандарти за отопление в отопляемата част от жилищата, осветление, ползване на различни домакински и други уреди за готвене, осветление, охлаждане, топла вода, развлечение, обмен на информация и пр., които са необходими за задоволяването на съответните основни потребности.“
ПОЛОВИНАТА ДОМАКИНСТВА СЕ ТОПЛЯТ С ТВЪРДИ ГОРИВА
Повече от половината от населението у нас се отоплява с твърдо гориво - дърва, въглища или пелети, показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания от края на 2020 г. Останалите използват основно ток. Според данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие от миналата година българинът се отоплява предимно с дърва, което е трайна тенденция за последните 20 години, като нарастването като обем е почти два пъти. Течните горива като нафта или мазут почти не се използват. Природният газ навлезе последните 20 години, но по данни от 2019 г. едва 3,5% от домакинствата го използват за отопление.
Основна причина за масовото използване на дърва са цените. Те за огрев излизат най-евтино за хората, още повече, че може да се набавят и без да се заплащат. От началото на новия век два пъти е намаляло потреблението на въглища у нас, като основната причина също е цената.
