Ресторантьор от Велико Търново е имал само ден да се порадва на получените от НАП 3850 лв. COVID-компенсации. След като приходната агенция е превела по сметките му помощта, тя си ги е прибрала, за да покрие с тях неплатени още от преди пандемията осигурителни вноски на персонала.
"За първи път в живота някой ми отпуска помощ. Така бях доволен. С 3850 лв. помощ за оборотни средства щях да покрия разходи, защото в заведението работят фризери, а за да не замръзне, го отопляваме. На 27 януари получих парите и като отидох след два дена да ги взема, на 29-и НАП си ги бяха взели. С едната ръка ми ги дадоха, а с другата ги взеха”, разказа пред Нова тв Димитър Даскалов, който държи заведение пред крепостта Царевец във Велико Търново.
От края на ноември то е затворено след заповедта на здравния министър. Ресторантьорът е кандидатствал за компенсация в размер от 20% от оборота за съответните месеци през 2019 и 2020 г. "Откакто дойде пандемията сме работили три месеца. Зареждаш, после изхвърляш стоката, после пак зареждаш. Ще те отворят ли – няма ли? Ние сме пред фалит”, коментира ресторантьорът.
Даскалов е един от многото предприемачи със запорирани сметки заради неплатени данъци и осигуровки. Последните промени в закона за извънредното положение, свързани със защита парите по запорите обаче, засягат само помощите, получавани от физически лица, но не и тези, превеждани на фирмите.
Ресторантьорът има около 20 000 лева задължения за осигуровки, а от НАП посочват, че запорът е направен още преди пандемията. Предприемачът е договорил с данъчните разрешение да ползва част парите от запорираните сметки за неотложни плащания. Срокът на това разрешение обаче е бил изтекъл, а той не е поискал да бъде подновен. Затова НАП са прибрали парите, след като преди това са ги превели по запорираната сметка на търговеца.
Бизнесменът попитал данъчната служителка, която го обслужва, защо са му прибрали цялата сума, а не 50%, както е била договорката. "Стриктно спазваме закона", е отговарът на НАП.
Данъчни служители обясняват, че търговците не трябва да бъдат изненадани, че не може да ползват помощите, ако са преведени по запорирани сметки. В същото време такива търговци може да ползват част от парите, но трябва изрично да подадат искане за разрешение.
Над 3400 търговци до момента са получили подкрепа с оборотен капитал чрез Националната агенция за приходите в общ размер 38,1 млн. лв. От НАП твърдят, че случаят с прибраните от великотърновския ресторантьор обратно помощи са изключение.
По тази схема може да кандидатстват фирмите, засегнати от 4 заповеди на министъра на здравеопазването за ограничаване на работата на търговски обекти. Ресторантьори и фитнесзали получават 20% от оборотите за съответните месеци на 2019 и 2020 г., а търговци в молове и туроператори - 10 % от оборота.
Общият бюджет на схемата за подмогане е 156 млн. лв. До крайната дата - 20 януари, кандидатстваха над 8100 фирми с искания общо за 115 млн. лв.
До момента повечето от получилите подкрепа бизнеси са заведения, посочват от НАП.
Забавянето в превеждането на средствата данъчните обясняват с големия брой неточно попълнени документи - близо 60% от кандидатите. Най-честите отклонения били в грешно описани срокове, в които обектите са били затворени, както и в посочения оборот за предходната година, обясняват от НАП.
Сред кандидатите за компенсации имало и такива, чиито обекти никога не са били затваряни със заповеди на здравния министър. Например почти 50% от заявленията за подкрепа, подадени от търговци, били за обекти, които не са на територията на затворени молове или търговски центрове. Други пък декларирали обороти за 2 месеца, които са по-големи от целия им годишен оборот за предходни периоди.
През последната седмица ръководството на НАП е увеличило тройно броя експертите, работещи по програмата, за да се ускори комуникацията с кандидатит по изясняване на неточностите и коригиране на подадени данни. И уверяват, че вече са скъсили 7-дневния срок след отговор от кандидата до 1 ден.
НАП бе включена в схемата за подпомогане, именно защото притежава базата данни за оборотите на търговците и бързо и лесно може да прави проверки. Оказа се, обаче, че приходната агенция има само данните за оборотите през касовите апарати, а тези по банков път отново трябва да бъдат проверявани.
