Служебното правителство продължава да действа, сякаш ще векува във властта. На днешното си заседание временните министри одобриха меморандум, който на практика възкресява пратения в архивите проект за петролопровод между пристанищата Бургас и Александруполис. Тръбата бе идея на Москва за доставки на руски петрол през България за Гърция. През далечната 2007 г. Русия, България и Гърция подписаха споразумение и дори бе създадена компания, която да движи проекта, но през 2011 г. София се отказа да участва. Сега темата отново е на дневен ред.
Одобреният днес меморандум предвижда "създаване на необходимата база за проучване на възможностите за реализиране на инфраструктурния проект за пренос на суров петрол от не-руски източници от пристанището Александруполис до района на Бургас", съобщава пресслужбата на МС. Ще бъде създадена двустранна работна група, която да оцени вариантите за такъв проект и за финансирането му. Визира се и срок - експертната група трябва да изготви План за действие за реализиране на проекта до края на 2024 г.
Старият проект предвиждаше по тръбата от Бургас до Александруполис да се пренася руски нефт. Сега се говори за обратен поток - от Гърция към България, като се посочва, че идеята да се подсигури пълната замяна на вноса на руски суров нефт у нас по море с доставки от алтернативни източници.
Рестарт
В края на ноември 2022 г. Румен Радев използва участието си на конференция, за да сподели, че трябва да се мисли за възобновяване на проекта, но в обратна посока. "Защото ако той бе замислен за руски нефт, сега трябва да мислим обратното, тъй като танкерите, с които работи "Нефтохим", няма да ги има, а ще трябва да чакаме 30 дни големите танкери и да плащаме високи такси, ако идват през Средиземно море", обясни държавният глава.
Оказа се, че руската компания "ЛУКойл" и дъщерите ѝ у нас - нефтохимът в Бургас и търговецът "ЛУКойл България", горещо подкрепят идеята.
От бургаския "ЛУКойл" посочиха, че все още могат да внасят руски петрол с танкери през порт Росенец, но това ще приключи в края на 2024 г., когато изтича даденото от ЕК изключение България да получава нефт от Русия въпреки санкциите. "Свързването на Бяло и Черно море с нефтопровод в съчетание с изграждането на достатъчно голяма резервоарна база ще спомогне за диверсификация на доставките на нефт за черноморските страни и допълнителна енергийна независимост. Този проект може да се превърне в нефтен хъб "Черно море", който ще повиши ролята на България в енергийната сигурност на региона, коментираха от "Лукойл Нефтохим". И поясниха, че в складовете ще може да се осигурят запаси чрез смесване на различни сортове нефт с необходимото качество, достатъчни да служат като буфери при евентуално забавяне на доставките.
За рестарт на проекта пръв заговори българският служебен министър Росен Христов на среща на енергийните министри на балканските страни в Атина през есента. Христов се прочу още в първите си дни във властта с предупрежденията, че България не може без газ от "Газпром" и че трябва на всяка цена да се сдобри с Москва (а Русия бе тази, която обяви България за неприятелска държава). Времето опроверга лошия пророк.
Пред ноември гръцкият енергиен министър Костас Скрекас потвърди пред местни медии, че текат дискуии по темата. "България ни предложи този конкретен проект и ние се намираме в процес на разговори. Транспортът на петрол ще се извършва от (крайната) точка на петролопровода в Александруполис до Бургас в България", обясни той.
Засега не е ясно откъде ще идват алтернативните доставки на нефт.
