Стряскащ ръст на бюджетните разходи се очертава догодина. Те значително ще превишат приходите в бюджета и ще доведат до двойно, дори тройно по-голям дефицит от тазгодишните 3%.
Това става ясно от анализ на Министерство на финансите, според който през 2025 г. бюджетните разходи ще са с 18.1 млрд. лв. повече от тазгодишните или с ръст от 18%. В същото време приходите ще се увеличат с 6.2 млрд. лв. или 7.7%. Т.е. разликата е 12 млрд. лв., като се има предвид, че тази година планираният дефицит е малко над 6 млрд.
Превишаването на разходите над приходите не е нещо ново, то стана традиция през последните години. "През 2025 г. обаче тази тенденция ще се засили допълнително заради взетите решения на парламента за увеличаване на заплатите и издръжката на персонала в определени сфери, както и други решения на Народното събрание", посочи на специална пресконференция министърът на финансите Людмила Петкова.
Подобно на един друг служебен министър на финансите - Росица Велкова, седмици преди да бъде представен проектобюджета за следващата година Петкова реши да бие тъпана, че финансите на държавата вървят на зле. Тя обаче не пожела да каже каква дупка се очертава догодина в хазната и дори призова журналистите "да не интерпретират невярно представената днес информация, тъй като това крие рискове за присъединяване към еврозоната и оказва директно влияние върху целите, които сме си поставили".
АПЕЛ
Петкова призова политическите партии заедно да седнат и да обсъдят, вкл. и с бизнеса и синдикатите, какви мерки трябва да се вземат, за да може страната ни да приеме бюджет за 2025 г. с дефицит до 3%, за да не се наруши Законът за публичните финанси. И отрече финансовото министерство да е подготвило вече законопроект за 2025 г., с който се предвижда увеличение на данъци и осигуровки.
По думите й първо политическите сили трябва да се обединят около приоритетите и мерките по отношение на приходната и разходната част на бюджета, "така че да запазим финансовата стабилност, но и да има перспектива за икономически растеж и просперитет на страната".
Тези мерки може да са комплексни, комбинация от мерки. Служебният кабинет имаме готовност да обсъдим най-добрите решения, каза Петкова.
Единственият пример, който финансовият министър даде, е за намаляване на бюджетни разходи по линия на държавните капиталови инвестиции. Според нея част от тези инвестиции може да се направят с пари от еврофондовете или Плана на възстановяване и устойчивост, вместо с пари от държавния бюджет. Петкова посочи, че страната ни е с много ниско усвояване на еврофондовете към момента. "Не говорим за рязане на разходи, а за промяна на източника на финансиране", посочи още тя.
Петкова призова политиците също така да преразгледат решението си, с което бе отказан мандат на служебния кабинет да води преговори в Брюксел за предоговаряне на плана за възстановяване. Според нея все още има възможност страната ни да коригира плана, така че да не загубим средствата по него. България още не е получила втория транш от 1.277 млрд. лв., който трябваше да дойде през 2023 г., докато Хърватия вече е на седмото плащане и в средата на 2025 г. ще приключи с програмата, каза Петкова.
ТРУДНА ЗАДАЧА
Финансовият министър твърди, че досега не е водела разговори с политическите партии как да се върже бюджетът за догодина, какви промени в приходната или разходната част са възможни. Днес на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикан от президента, премиерът Димитър Главчев е поставил въпроса, а лидерите на всички политически сили са го уверили, че този дебат ще се проведе. "Ако са отговорни политици, ще намерят решение", посочи Петкова.
В същото време на заседанието на КСНС политиците са обявили, че за догодина ще гласуват по-големи разходи за отбрана и те вече ще достигнат до 2.5% от БВП, както и по-големи разходи за кадровата обезпеченост на армията.
Така задачата със свиването на разходната част, става още по-трудна, а вариантът за вдигане на данъци - все по-вероятен.
Първите коментари от пресконференцията на финансовия министър са разочарование, че не са представени мерки за овладяване на растящия дефицит.
"Никакви мерки за овладяване на този дефицит, само някакви фантасмагории от сорта на "разговори със синдикати и работодатели", "намиране на източници на финансиране", "сигурна съм, че и политиците имат идеи" и пр. щуротии", написа във Фейсбук Георги Кадиев, бивш зам.-министър на финансите.
"Лошото е, че вече и няма кой да ни финансира на ниски лихви, защото пазарите вече се усещат. Поради това и последната емисия беше в долари, не в евро- за да търсим инвеститори извън традиционните. Но пък ще носим валутен риск, ако доларът се засили... Трябват много, много спешни мерки. МФ си кара, както си знае. А вече трябва ново, нетрадиционно мислене. И, за съжаление, непопулярни мерки", коментира Кадиев.
