Макар че се бави със законите, засягащи националния план за възстановяване и развитие, парламентът спешно се захвана да приеме поправки в Закона за хазарта. Предлогът е да се спаси от финансова разруха Българският спортен тотализатор. Промените бяха предложени от депутатите от ИТН Любомир Каримански, Ива Митева и Андрей Михайлов.
През август т.г. търговската мрежа на тотото ще се свие от 1500 пункта до 600 заради законова промяна, приета преди 2 години. Тогава беше решено, че предприятието трябва да работи само със собствени пунктове и персонал. Междувременно обаче финансовият анализ показа, че това ще доведе до катастрофално падане на приходите му. Затова сега парламентът позволи на предприятието да сключва договори с външни лица, поддържащи пунктове за залози. Общият брой на пунктовете, с които ще работи тотото, се фиксира на максимум 3000. Мотивът на депутатите е, че така ще се избегне неконтролируемото разрастване на хазартната мрежа.
С промените се предвижда да се разшири обхватът на хазартните игри, които организира държавното тото. В неговото портфолио ще се включат игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти. Така, твърдят вносителите, ще се осигурят повече приходи за развитието на физическото възпитание, спорта и културата.
Беше разгледан и друг проект за промени в закона. Той беше внесен от отцепниците от ИТН, подкрепени от депутати от ПП и БСП. Макар че беше отхвърлен, именно този законопроект погълна вниманието на пленарната зала. Причината бяха скандалните предложения в него – да се позволи провеждането на някои хазартни игри в сгради, в които се помещават държавни учреждения, учебни и здравни заведения, и др.
Срещу закона на вносителите от ПП се хвърли яростно Радомир Чолаков от ГЕРБ. "Ние сме станали цинични до степен, в която вярваме, че парите не миришат, а не е вярно - има пари, които миришат", каза той. И попита: "Кое е по-важно - децата или бюджета? Защото ако отговорът е бюджета, то тогава това общество няма бъдеще", ядосано заяви Чолаков.
Законопроектът беше сурово критикуван и от финансовото министерство, парламентарната бюджетна комисия го отхвърли, а един от вносителите – Екатерина Димитрушева от ПП, дори писмено оттегли подписа, който беше положила под него. На днешното обсъждане пък опозицията в лицето на ГЕРБ-СДС го използва като платформа, за да атакува управляващите. При гласуването в залата проектът беше подкрепен единствено от отцепниците от ИТН, групата на „Възраждане“ и десетина депутати от ПП и БСП.
Парламентът с максимална бързина ще работи за приемането на одобрения законопроект – бяха дадени едва 3 дни за предложения за второ четене.
