Европейският съюз предложи преразглеждане на въвеждането на пълна забрана за внос на петрол от Русия, което ще даде на Унгария и Словакия допълнителна година до края на 2024 г., съобщи „Ройтерс“.
Чехия също ще получи освобождаване до юни 2024 г.
Всички други държави-членки ще прекратят вноса си до края на 2022 г.,
както първоначално беше предложено. Унгарският премиер Виктор Орбан каза по-рано в днес, че се противопоставя на първоначалното предложение на ЕС за забрана на руския петрол, заявявайки, че то е равносилно на „ядрена бомба“, хвърлена върху икономиката на страната му. Той поиска петгодишно освобождаване от забрана за петрол. Според БиБиСи пък Гърция и Кипър са против планираната забрана за превоз на руски петрол с танкери, собственост на фирми от европейските страни. В тази връзка, по информация на „Ройтерс“, се дава отсрочка от 3 месеца за транспортирането с кораби, а не само за един, както се предлагаше в началото. Предвиждат се и субсидии за страните, на които отказът им от руските енергоносители ще донесе големи разходи.
В интервю за италианското издание Il Messaggero еврокомисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони отбелязва, че по-бързото влизане в сила на забраната биха довели до негативно влияние на пазара на петрол в света.
Във връзка с евентуални нови санкции, вчера българският министър на енергетиката Александър Николов изтъкна, че със сигурност
при петролно ембарго на ЕС към Русия България ще иска отсрочка.
По данни на Международната агенция по енергетика (IEA) през миналата година Литва е получавала 83% от нужния и нефт от Русия. За Финландия този дял е бил 80 на сто, за Словакия - 74%, за Полша - 58%, за Унгария - 43%. От западните държави най-зависима от вноса на руски петрол е Германия - 30 на сто. След нея се нареждат: Норвегия - 25%, Белгия - 23%, Дания - 15%, Испания - 11%.
Анкета сред експерти на Financial Times показва обаче, че руската икономика ще успее да се справи с последствията от въвеждането на европейското ембарго. Според тях забраната ще доведе до ръст на цените на суровия петрол, което значително ще увеличи трудностите за бизнеса в Европа. Средният дял на зависимост на страните от ЕС от руския внос е 30 на сто, припомня изданието.
Според независимите анализатори от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух от началото на войната в Украйна на 24 февруари страните от ЕС за изхарчили над 20 млрд. евро за покупка на руски петрол, а за природен газ - повече от 30 милиарда. Износът на въглеводороди осигурява около половината постъпления в бюджета на Русия. 70 на сто от експорта й на газ и 60% на петрол отиват в Европа.
САНКЦИИ СРЕЩУ ПАТРИАРХ КИРИЛ РАЗЕДИНИХА ЕВРОПА
В шестия пакет санкции срещу Кремъл, заради агресията в Украйна, се включват бившата гимнастичката Алина Кабаева и главата на руската православна църква патриарх Кирил, съобщава БиБиСи. Не всичко обаче е така гладко. Срещу включването в санкционния списък на патриарха са се обявили Гърция и Унгария.
Първоначално ЕС и САЩ въведоха санкции срещу двете дъщери на Путин, но Кабаева е била извадена от списъка, за да не се дразни много руският президент. Сега обаче гимнастичката е сложена в списъка не само заради тесните си връзки с Путин, но и, защото от 2014 г. тя оглавява Съвета на директорите на Националната медийна група, обединяваща телевизионни канали и вестници, които разпалват ненавист.
