Очакваните доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия за напредъка на България и още пет държави по пътя към еврозоната предизвикаха неочаквано напрежение.
След огласяването на докладите ключова фигура в правителството - вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, обясни, че страната ни не може да влезе в еврозоната преди 2026 г. Досега всички официални лица в София изтъкват, че целта за приемане на единната европейска валута си остава 2025 г., с уговорката, че е реалистично присъединяването да стане не от 1 януари, а в средата на годината.
Икономистът Георги Ганев пък хвана необяснимо и драстично разминаване между изчисленията на двете европейски институции за инфлацията, като го нарече "абсолютно безпрецедентно". Според ЕК средната стойност за трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация за последните 12 месеца е 4.1%, а според ЕЦБ същият показател е едва 3.3%. Ако сметките на евробанката са верните, за България е лошо, ако не и фатално - защото означава, че по-трудно ще изпълни изискването за трайно ниски потребителски цени.
"За пръв път в историята, от 1998 насам, в общо по 17 конвергентни доклада на ЕК и на ЕЦБ, има разминаване между двете европейски институции в референтната стойност по критерия за ценова стабилност. Това досега никога не се е случвало", написа в профила си във Фейсбук Георги Ганев.
Засега няма обяснение за различната аритметика на ЕЦБ и ЕК.
А в България също стана необяснимо разминаване - но не на изчисления, а на позиции.
На специален брифинг по повод на докладите министър Петкова лансира изключително манипулативно оправдание за отлагането на членството в Еврозоната за 2026 г.. Тя обясни пред медиите, че било заради бизнеса, който нямало да успее да се подготви за еврото през 2025 г.: "Няма да има технологично време да се подготвят фирмите - не е добре по средата на годината да се приеме, защото фирмите трябва да си готвят два финансови отчета и пр. Бизнесът наистина иска време, но всичките му забележки са адресирани до управляващите, които закъсняват с приемането на необходимата нормативна уредба за въвеждане на новата валута.
Петкова обясни още, че фактор за забавяне са и процедурите на евроинституциите: “След като покрием критерия за инфлация, е необходимо технологично време за Европейската комисия и Европейската централна банка да изготвят конвергентните доклади. След това е проектът на решение на Съвета и одобряването на решението с единодушие от държавите - членки на еврозоната. Примерно, ако докладът е март или април, остават само два - три месеца до 1 юли, което е недостатъчно, за да се подготви страната за плавното приемане на еврото".
В контраст с временната финансова министърка управителят на БНБ Димитър Радев и днес потвърди, че целта за въвеждане на еврото остава 2025 г. Но и той направи уговорка - че постигането на тази цел зависи от политическата воля. "Има едно важно условие: България да има "проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие", подчерта Радев.
Какво пише в докладите
Инфлацията остава основно икономическо препятствие пред шест държави от ЕС, които още не са членове на еврозоната - България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Това сочат новите оценки на Европейската централна банка и Европейската комисия за конвергенцията - тоест за напредъка на тези страни по пътя към приемане на еврото. ЕЦБ и ЕК публикуват такива доклади на всеки две години - предната бе през 2022 г.
Като изключим инфлацията, България е отличник по другите критерии сред разглежданите държави - за нисък бюджетен дефицит, нисък държавен дълг, конфергенция на лихвените проценти и т.н., става ясно от анализа на ЕЦБ. Швеция е другата държава, която е най-близо до покриване на изискванията. От шестте оценявани страни само България е подала официално заявление за приемане в Еврозоната.
Всъщност новина в доклада няма - в последните седмици и у нас непрестанно се коментира, че тъй като европейските партньори наблюдават 12-месечната инфлация (данните сега са за периода юни 2023 - май 2024), в новите оценки ще бъде отчетено, че България все още има да работи за успокояване на цените. Но според БНБ и много анализатори инфлацията у нас ще продължи да спада и към края на годината може да поискаме извънредни доклади, които да констатират, че вече покриваме и изискването за ценова стабилност. Въз основа на тази оценка София може да получи шанс за присъединяване към заветната еврозона през 2025 г. - не от 1 януари, а по-късно, например от 1 юли.
Прави впечатление, че симапатизиращите на Путинския режим политици и коментатори напоследък все по-шумно обясняват как България не е готова за еврото и че не трябва да бърза да заменя лева с единната европейска валута.
Ето някои основни изводи от доклада, резюмирани от пресцентъра на ЕЦБ преди официалното огласяване на документа:
- По критерия за ценова стабилност пет от разглежданите държави – България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния – отчетоха среден темп на инфлация доста над референтната стойност от 3,3%, а в Швеция инфлацията беше малко над референтната стойност:
- Референтната стойност е изчислена въз основа на трите държави с най-добри показатели за последните 12 месеца: Дания (1,1%), Белгия (1,9%) и Нидерландия (2,5%), като се вземат средните темпове на инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта. От изчислението е изключена една екстремна стойност – за Финландия.
- През 2023 г. бюджетният дефицит беше подобрен в сравнение с равнището от 2021 г. в четири от държавите, обхванати в доклада (България е сред тях), вследствие на възстановяването на икономиката след пандемията и постепенното оттегляне на фискалните мерки за подкрепа. Това подобрение обаче беше отчасти ограничено от икономическото въздействие от войната на Русия срещу Украйна, включително по-слаба икономическа активност и мерки на фискалната политика, предприети в отговор на високите енергийни цени. През 2023 г. Чешката република, Унгария, Полша и Румъния надхвърлиха референтната стойност за дефицита от 3% от БВП:
- Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 г. беше под референтната стойност от 60% във всички разглеждани държави освен Унгария. През 2024 г. и 2025 г. се очаква бюджетното салдо да продължи да надхвърля референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния.
За (не)изпълнението на критериите
В доклада на ЕЦБ се посочва, че :
Румъния продължава да е обект на процедура при прекомерен дефицит, задействана през 2020 г. На 19 юни 2024 г. Европейската комисия установи, че Румъния не е предприела ефективни действия, за да премахне прекомерния си дефицит. Неотдавна Комисията заключи също, че Унгария и Полша не изпълняват критерия за дефицит на сектор „Държавно управление“ съгласно Пакта за стабилност и растеж. Тя ще препоръча на Съвета на ЕС да открие процедури при прекомерен дефицит за тези държави.
Що се отнася до критерия за обменния курс, във валутен механизъм II (ERM II) участва само българският лев. България се присъедини към ERM II по силата на едностранен ангажимент, при съществуващ паричен съвет, през юли 2020 г. Това споразумение за участие във валутен механизъм ІІ бе сключено въз основа на редица свързани с политиката ангажименти от страна на българските власти. България понастоящем работи за изпълнението на тези ангажименти, включително като укрепва рамката си за борба с изпирането на пари.
Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, три от шестте разглеждани държави (Полша, Румъния и Унгария) отчетоха дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 4,8%.
Силата на държавните и икономическите институции е важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето. Показатели, публикувани от международни организации, показват, че качеството на институциите и на управлението в разглежданите държави с изключение на Швеция остава по-ниско, отколкото в другите държави от ЕС.
Що се отнася до съответствието на националното законодателство с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, от шестте наблюдавани държави само България отговаря напълно на изискванията за приемане на еврото, другите имат да работят още.
Пречките
В доклада си ЕЦБ посочва, че от 2022 г. насам държавите членки на ЕС извън еврозоната са постигнали ограничен напредък в икономическото сближаване с еврозоната:
"Основната причина за това са трудните икономически условия. През последните две години разглежданите държави бяха засегнати от последиците от нашествието на Русия в Украйна, което доведе до значително отслабване на икономическата активност и стремително нарастване на инфлацията. Най-засегнати бяха държавите с история на по-голяма енергийна зависимост и по-силни търговски връзки с Русия. Занапред се очаква икономическата активност да се засили във всички разглеждани държави, но перспективата е влошена от геополитически напрежения и рискове".
Обобщението:
- Инфлацията над референтната стойност е основното икономическо препятствие в разглежданите държави от Централна и Източна Европа
- В пет от шестте разглеждани държави законодателството не е изцяло съвместимо с правните изисквания за приемането на еврото
- Очаква се икономическата активност да се засили през 2024 г., но перспективата е влошена от геополитическата несигурност.
Доклад за конвергенцията се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната. ЕЦБ и Европейската комисия публикуват тези доклади, като описват в тях напредъка, отбелязан от държавите членки извън еврозоната, в покриването на критериите за приемането на еврото.
Говори София
"Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната", заявяват в съвместно съобщение до медиите БНБ и МФ.
