Бизнесът е песимистично настроен за перспективата през 2024 г. икономиката ни да отбележи растеж.
Анкета на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) сред нейните членове показва, че 80% очакват продажбите им да намалеят или да останат на нивото от тази година. По отношение на финансовия резултат 43% от анкетираните смятат, че през 2024 г. той ще е по-нисък от този през 2023 г., а само 24% са оптимисти за по-добри печалби. Освен това четирима от 5 от анкетираните предприемачи очакват износа да намалее или да остане без промяна.
Показателни са и очакванията, свързани с инвестиционната активност - само 26% планират по-големи инвестиции.
АИКБ предупреждава, че и през 2023 г. българската икономика ще реализира по-нисък икономически растеж. Причината е по-слабата стопанска и инвестиционна активност в България и в държавите, които са основни търговски партньори на страната ни. Неблагоприятно влияние оказва и повишаващо се общо ценово равнище, както и увеличаващите се лихвени проценти.
Припомняме, че Министерството на финансите очаква икономическият растеж на България през тази година да бъде 1,8%, a през следващите две години 3,3-3.2% на БВП като основен мотор за това е вътрешното потребление и инвестиции. Европейската комисия прогнозира по-слабо представяне на българската икономика - 1.5% растеж за настоящата и 2.4% за 2024 г.
Според АИКБ нарастването на брутния вътрешен продукт на страната през 2024 г. ще е между 1.5 и 2%.
Този забавен темп на ръст на българската икономика в сравнение с отбелязаните 3.4% през 2022 г. ще се дължи предимно на забавяне на европейската икономика и оттам - влошени условия за българския износ, а също така на свиване на потребителското търсене заради високата инфлация и недостатъчно високо ниво на инвестициите в страната, посочват от работодателската организация. Задържащи фактори са и твърде бавното и пасивно провеждане на редица политики и реформи в сферата на пазара на труда, пенсионното осигуряване, трудовомедицинската експертиза, съдебната система, административната реформа и електронното управление, сигурността, енергетиката, образованието. Поради тази причина АИКБ препоръчва Бюджет 2024 г. да бъде изготвен така, че да осигури инструменти, стимули и условия за ускоряване на така нужните реформи в редица сектори.
Анкетата на АИКБ показва, че 52% от членовете й обмислят през 2024 г. да намалят броя на заетите в предприятията си. Само 19% са тези, които посочват, че ще наемат нова работна ръка. В същото време всяка втора анкетирана фирма е посочила, че през 2024 г. ще увеличава възнагражденията на заетите.
Това е сериозен сигнал, че за да успеят да преодолеят нарастващите дефицити и диспропорции в пазара на труда, значителна част от мениджърите са склонни да финансират текущи оперативни разходи вместо инвестиции в технологии и оборудване, обясняват от АИКБ. Според бизнес-организацията това, съчетано с непрекъснатото несъразмерно и необосновано нарастване на минималната работна заплата, крие съществен риск за намаляване на конкурентоспособността на предприятията и в крайна сметка до декапитализация на компаниите в България.
Работодателските организации вече категорично се обявиха срещу новия модел на определяне на минималната заплата - 1/2 от средната за страната, който ще доведе до рязкото й повишение от началото на 2024 г. от 780 на 933 лв.
Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 3-ма от 5-ма анкетирани членове на АИКБ смятат, че през 2024 г. минималната работна заплата и максималният осигурителен доход за страната не трябва да се променят и да останат съответно 780 лв. и 3 400 лв. Един от петима анкетирани смята, че МРЗ трябва да бъде повишена до 933 лв., а максималният осигурителен доход - над 3 400 лв. и също един от петима смята, че МРЗ трябва да бъде повишена, но с по-бавен темп, до нива между 780 и 933 лв.
АИКБ настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата – минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез колективно договаряне между браншовите работодателски и синдикални организации. Подобно договаряне ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи.
В препоръки към правителството и парламента относно изготвянето и приемането на Бюджет 2024 АИКБ подчертават, че е погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика и чрез намаляване на данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намелените данъци се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане, казват от АИКБ. И дават пример - 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв., но и те купуват „евтини“ хляб и брашно, необложени с ДДС.
АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди COVID-кризата, а нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения, тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради ковид-пандемията, казват от работодателската организация. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане", се казва в позиция на АИКБ.
