Две гилдии излязоха с противоречиви оценки за важни проектопромени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Камарата на архитектите в България (КАБ) подкрепя проекта, внесен от депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, докато строителният бранш има сериозни забележки. Основният им сблъсък е за т.нар. инженеринг - възможността на една компания да бъдат възложени и проектирането, и изпълнението на даден обект.
Предложените от ПП и ДБ промени ограничават възможностите за възлагане на обществени поръчки на “инженеринг”. Мотивите са, че така ще се противодейства на корупцията и ще се повиши качеството на изпълнението.. В своето становище КАБ посочва, че инженерингът трябва да oтпaднe при строителството на обекти, които се финансират c публични средства. Излючение е възможно да има само
само при изграждането на обекти със сложна технология,
за които има ограничен брой изпълнители в световен мащаб, притежаващи необходимото ноу хау и технологии.
„При инженеринга държавните и общински власти доброволно се отказват от конституционното си задължение и го прехвърлят върху частни субекти, като се разчита на тяхната добра воля и отговорност при разходване на публични средства за проектиране и строителство. Това по същество е нарушение на конституционните права на избирателите. Методът на инженеринга е порочен, защото води до изкривяване на добрата проектантска практика и свеждане на проектната разработка до финансовите и технически възможности на строителя“, коментира арх. Владимир Милков, председател на КАБ. „Смятаме, че законопроектът за промяна на ЗОП е стъпка в правилната посока, защото създава условия за независимост на проектанта от строителя, което е предпоставка за по-качествени и устойчиви архитектурни решения. В предложенията има някои детайли, които имат нужда от прецизиране и това може да се случи между първо и второ чете на законопроекта в НС“, допълва проф. дан арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ.
От КАБ предлагат и допълнение в ЗОП, някои, от които са:
създаване на точна дефиниция на термина „уникален проект“,
при който се допуска инженеринг, забраната му при изработването на устройствени планове, отпадане на изискванията за непосилни обороти, на ĸoитo отговарят минимален брой пpoeĸтaнтcĸи бюра, както и да не се позволява сключване на paмĸoви cпopaзyмeния при извършването на apxитeĸтypни ycлyги.
КАБ планира да сезира НС и относно необходимостта от промяна в Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с решението на Конституционния съд (КС) от ноември 2021 година. С него бяха обявени за противоконституционни нови текстове в закона, които принуждават инвеститорите да изграждат прилежащата инфраструктура около обектите си, въпреки че по принцип това е задължение на общините. В рамките на два месеца след решението на КС,
Народното събрание е длъжно да уреди правните последици,
но до момента това не е направено. В резултат се очаква да има вълна от искове срещу държавата пред Европейския съд за правата на човека.
Във връзка с предлаганите промени в ЗОП, от Камарата на строителите в България (КСБ) пък призовават да се въведе по-ефективна система за контрол, регламентиране на отговорността на участниците в целия инвестиционен процес, нов механизъм за оценка на офертите и запазване на приложното поле на инженеринга.
Според КСБ предлаганите в проекта рестриктивни мерки не са работещо решение и противоречат на конституцията, на целите на ЗОП, както и на принципите на ЕС за недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, публичност и прозрачност. Камарата възразява и срещу съдържащите се в мотивите към законопроекти твърдения и изводи.
Световно практикуваният метод "Проектиране и строителство" (инженеринг) е стратегия за осъществяване на инвестиционни намерения, която предоставя на възложителите едно лице за контакт и в двете фази на процеса - инвестиционното проектиране и строителството. Този изпълнител е проектант и строител, като управлява всички договори с подизпълнители и доставчици на материали, пише още в становището на КСБ.
