Опитите на властта да смекчи ударите на кризата за бизнеса вече събират много критики, забележки и недоволство.
Сдружението на заведенията прогнозира, че до края на март ще бъдат освободени 150 000 до 200 000 заети в бранша.
Според тях мярката държавата да изплаща 60% от трудовите възнаграждения на тези хора няма да сработи. „Ако си представим, че един служител бъде съкратен и той отиде в бюрото по труда и си подаде документите, обезщетението, което ще получи е точно 60%. Разликата е, че като остане да работи при нас, ние ще трябва да поемем осигуровките върху тези 60%", коментира пред БНР Емил Коларов от Сдружението на заведенията.
Някои заведения и ресторанти се опитват да преориентират дейността си и да започнат да приготвят храна за доставки, но дори и това не е решение, смята Коларов. "Не може години наред да си работил по една схема и в един момент за 2 дена, за 1 седмица, та дори за 1 месец да реорганизираш дейността си като започнеш да продаваш храна за вкъщи. Как хората ще те научат и ще купуват от тебе?", казва Коларов.
Никаква реорганизация не може да спаси увеселителните заведения, баровете, кафенета, които затварят на 100%. Техните служители в момента са в платен или неплатен отпуск или дори вече са освободени, каза Коларов.
Междувременно националните работодателските организации отправиха критики и към обхвата на предложените от правителството мерки, и към темпото на прилагането им.
Българската стопанска камара публикува своите забележки по проектозакона за мерките по време на извънредното положение, който тепърва ще се обсъжда и гласува от депутатите.
БСК настояват в текста, който предвижда да не се блокират заради неплатени задължения банкови сметки, заплати и пенсии на граждани, да се добавят и фирмите. Сега предложенията чл. 4, ал. 2 от проектозакона гласи, че се спира налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудовите възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими и недвижими вещи, собственост на физически лица. "Ограничаването на тези мерки само до физически лица не е оправдано, предлагаме да се отнася и до юридически лица", пишат от камарата. В тяхната редакцията текстът звучи така: "Спира се налагането на запори върху банкови сметки на физически и юридически лица, на запори върху трудовите възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими и недвижими вещи.“
БСК приветства предложенията, които предвиждат възможност работодателят да нарежда на работниците и служителите да се трудят вкъщи - като надомна или дистанционна работа, без да ги пита съгласни ли са, както и да праща персонала в платен или неплатен отпуск или да въвежда непълно работно време. И подкрепя новата уредба за частично или пълно затваряне на предприятие по време на извънредното положение - по решение на работодателя или със заповед на държавен орган. Но има забележки по отношение на "двойния аршин", предвиден за изплащане на обезщетения и заплати.
Авторите на законопроекта предлагат, когато държавен орган е наредил спиране на дейност, „работникът или служителят да получава 50% от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от 75% от минималната работна заплатаза страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи“. А когато работодателят е решил да затвори временно предприятието, тогава е длъжен да плаща пълните възнаграждения на персонала.
"Подобен подход не следва да бъде подкрепян, защото независимо по чия инициатива е преустановена дейността в периода на извънредното положение, последствията както за работодателя, така и за неговите работници и служители ще бъдат един и същи – затруднения в плащането на възнаграждения и обезщетения", посочва БСК в становището си. Освен това ако фирма трябва да плаща пълни заплати, без да работи, това означава директно да пристъпи към съкращения,
Тези мерки задължително трябва да се синхронизират с мерките, оповестени от министъра на финансите, за поемане на 60% от заплатите от страна на държавата, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да отговарят, за да кандидатстват за тази помощ, както и с другите мерки, насочени към бизнеса, с директен ефект върху запазването на работните места, настояват от камарата.
И предлагат при спиране на работа на предприятия като източник на средства за изплащане на заплати и обезщетения да може да се ползва Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите на фалирали фирми - доколкото затварянето на бизнес за неопределено време е стъпка към фалит. Което е възможно със законова промяна.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) пък напомниха за предложените от тях 16 спасителни мерки. "Обърнахме се към правителството с искане цяла група задължения да бъдат изместени във времето. Всичко се плаща, ще си го платим, но молим да бъде изместено във времето, за да осигурим ресурс за заплати”, обясни Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ. Засега кабинетът отложи само подаването на годишните декларации за корпоративния данък и плащането на местните данъци и такси за 30 юни. Бизнесът иска още отсрочка за месечните плащания на ДДС, както и за плащането на осигуровки и данък общ доход, без да се начисляват лихви.
"Що се отнася до обещанието на държавата да изплаща 60% от заплатата на служители, за да не бъдат уволнявани, този пакет все още е само предложен, но не и одобрен", коментира Иванов пред Нова тв.
В графата „осигуряване на ликвидност” от КРИБ настояват за компенсации за високите цени на емисиите за енергоинтензивните предприятия. "Например тези, които правят цинк, при който 60% от цената е ток, за тях трябва има компенсации и това е европейски модел”, заяви Иванов. Друго предложение на КРИБ е телевизиите да се освободят от таксата, която заплащат, защото рекламата секва, а хората трябва да се информират. От КРИБ все още не са коментирали доколко ефективна ще е схемата за подпомагане на закъсали фирми чрез Българската банка за развитие.
