Европейската комисия призова няколко страни, сред които България, да представят бързо плановете си за енергетиката и климата, които смятат да приложат, за да намалят газовете с парников ефект до 2030 г., съобщава "Дневник", като цитира "Франс прес".
Страните членки са имали срок до края на 2019 г. да предадат националните си планове, въз основа на които ще се прилагат ангажиментите, поети от ЕС в Парижкото споразумение за климата, подписано през април 2016 г. Тогава ЕС пое ангажимента да намали с 40% парниковите си емисии до 2030 г., съпоставено с нивата от 1990 г. Новата Еврокомисия на Урсула фон дер Лайен обаче си постави по-амбициозна цел - намалението да е с 50 и даже с 55%, а до 2050 г. Европа да стане първия неутрален по отношение на климата континент. Тя се надява да може да предложи конкретни цифри на страните членки през лятото, така че да има време да се ревизира европейският ангажимент, т.нар. Зелена сделка, преди следващата международна конференция за климата в Глазгоу в края на 2020 г.
Още през юни Еврокомисията обяви, че първите представени проекти на планове от страни членки за постигане на климатичните цели все още могат да бъдат доизпипани.
Досега 19 страни от ЕС са представили националните си планове, според еврокомисаря по енергетиката Карди Симсон. Деветте закъсняващи са Франция, Германия, Испания, Ирландия, България, Люксембург, Румъния, Словения, както и Обединеното кралство, което излезе от ЕС миналата седмица.
Брюксел уточнява, че тази седмица заместник-председателят на комисията Франс Тимерманс и комисарят Кадри Симсон са изпратили подканващи писма на съответните министри на страните членки, които все още не са представили плановете си.
Плановете на страните членки във връзка със Зелената сделка, трябва да включват мерките и сроковете, които правителствата предлагат за трансформиране на производствата с най-висок интензитет на въглеродни емисии. За България големият проблем са топлоцентралите, които работят на базата на въглища. "Зелената сделка за България е голям проблем. Всички знаят, че 60% от електроенергията ни идва от въглищата и колко милиарда трябва да дадем за това. Но надали Европа ще се откаже от нея и надали ЕП ще спре да иска това да стане по-скоро. Трябва следващите 10 години да се работи много активно. До 10-15 години трябва да се намерят механизми да се заменят въглищата или технология, която да не замърсява околната среда", коментира вчера от Брюксел премиерът Бойко Борисов.
Тези дни лидерът на БСП Корнелия Нинова повдигна въпроса с непредставения все още от правителството план за преструктуриране на енергетиката. "Работен вариант е бил представен през юни 2019 г. за предварителна оценка от ЕК. Тя го е върнала с много бележки. Една от тях е, че той не предвижда мерки за справяне с енергийната бедност в България. Има и други. Планът е върнат, трябва да го предоставим до края на февруари в окончателен вариант. Ние в България не знаем за това. Нито парламентът обсъжда това, нито МС внася такова решение. Прави се нещо на тъмно и това е огромният риск да се изправим през свършен факт и да трябва да изпълняваме чужди решения", каза Нинова.
Тя отправи и критика, че страната ни все още не се е присъединила в програмата "Въглищни региони в преход", която компенсира тези, които ще търпят най-сериозни загуби от налагането на новата "зелена" политика на Евросъюза.
