ЕС иска да има сили за бързо реагиране, за да може да действа автономно където и когато е наложително. Това обсъждаха вчера в Словения 25 министри на отбраната в съюза. "Искаме да увеличим възможностите си да действаме автономно", обясни върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.
Според Борел идеалният вариант е да се сформират сили от 5000 военнослужещи под егидата на ЕС, които могат да бъдат мобилизирани за специални мисии. Подобен план се обсъждаше и след войната в Югославия, като тогава идеята беше за формирование от 50 000 военнослужещи, което да е на линия към 2003 г. Целта обаче никога не бе постигната, напомня EUObserver.
През 2018 г. подобна идея изказа и френският президент Емануел Макрон, който смяташе, че ЕС има нужда от "истинска европейска армия", която да противодейства на "руската агресия".
Сега планът отново е на дневен ред в светлината на хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан, когато европейците там се оказаха зависими от координация с американците.
Първият дипломат на съюза Жозеп Борел от години е застъпник на идеята за общи европейски сили. Преди няколко дни в публикация за "Ню Йорк Таймс" той описа Афганистан като предупреждение, че ЕС трябва да създаде свои въоръжени структури. Борел отхвърля притесненията, че подобна стъпка ще породи напрежение с НАТО и американските партньори.
"Афганистан ни показа, че за съжаление в момента ЕС няма капацитет за операции при изключителни обстоятелства", коментира и домакинът на вчерашната среща - военният министър на Словения Матей Тонин. Запитан кой би управлявал евентуални въоръжени сили на ЕС, той отвърна: "Институциите на съюза".
Дебатът се вписва в рамките на т.нар. Стратегически компас - план, който очертава амбициите на съюза в областта на сигурността и отбраната. Той е с хоризонт следващите пет до десет години и ще се обсъжда и евентуално приеме на 16 ноември, уточни Борел.