Посланиците на държавите от ЕС одобриха днес 14-ти пакет санкции срещу Русия, съобщи Белгийското председателство на Съвета на ЕС, цитирано от БТА.
Новите санкции ще ограничат още повече достъпа на Русия до технологии и ще я лишат от приходи от продажба на енергоносители, написа по този повод в Х председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По нейните думи ще бъдат засегнати руските "флотилии фантоми" (плавателни съдове с неясен собственик за пренос на горива - бел. кор.) и "сенчестите руски банкови мрежи в чужбина".
Новите мерки засягат търговията с руски втечнен газ. Уточнява се, че за разлика от въведената пълна забрана за търговия с руски въглища и петрол, санкциите за втечнения газ предвиждат държавите от ЕС да продължат вноса от Русия, но само ако доставените количества не подлежат на реекспорт.
Санкциите ще забранят на пристанищата в ЕС да препродават руски втечнен природен газ след пристигането му и ще блокират финансирането на планираните от Русия арктически и балтийски терминали за втечнен природен газ.
В продължение на седмици Унгария заплашваше да наложи вето на пакета, тъй като се противопоставя на повечето допълнителни санкции срещу руската енергетика. Нейната позиция се очакваше, но противопоставянето на Берлин бе изненадващо. В крайна сметка преговарящите отстъпиха пред опасенията на Германия, като се отказаха от клауза, за която тя твърдеше, че ще навреди на малките предприятия.
Унгария, от своя страна, подкрепи забраните за втечнен природен газ, след като получи уверения, че подкрепяното от Русия разширяване на нейната атомна електроцентрала "Пакш II" няма да бъде санкционирано.
След пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна Евросъюзът намали зависимостта си от московския газ с около две трети. Но той продължава да внася и препродава руски втечнен природен газ, който се доставя с танкери в преохладена течна форма. Испания, Франция и Белгия изкупиха най-големите количества през миналата година.
Въпреки че руският втечнен природен газ съставлява едва 5% от потреблението на газ в ЕС през 2023 г., той все пак е донесъл на Кремъл около 8 млрд. евро печалба. Сделката вероятно ще засегне само около една четвърт от тази сума, тъй като не забранява директния внос в блока.
Въпреки това санкциите ще принудят Москва да преразгледа своя бизнес модел за втечнен природен газ - особено за доставките, които изпраща за Азия през Европа. Сега Русия вероятно ще трябва да пренасочи тези доставки през Арктическо море, което изисква специално оборудвани ледоразбивачи, които са в недостиг.
Германия се опасява, че разширяването на обхвата на клаузата към повече граждански продукти, като химикали и машини за металообработка, ще засегне малките предприятия. Според Берлин трудността се състои в това, че контрабандните продукти често имат много спирки преди да стигнат до Русия, което прави почти невъзможно за по-малките компании да проследят цялата верига. Германия твърди, че по-малките, експортно ориентирани компании просто ще се откажат от някакъв бизнес в Азия или Близкия изток, който дори не е свързан с Русия, опасявайки се от потенциални нарушения на санкциите.
