Повече от 30 началници на отбраната на страни, сред които някои от най-близките съюзници на Вашингтон, се срещнаха в Париж без колегите си от САЩ в опит да поемат повече отговорност за войната в Украйна на фона на липсата на предвидимост на американския президент Доналд Тръмп и сближаването му с Москва, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. .

Срещата при закрити врата на 34 ръководители на отбраната, включително представители на НАТО, ЕС, както и на Япония и на Австралия, бе необичайна и може би безпрецедентна, тъй като се състоя без представител на САЩ. Всички генерали бяха приветствани от президента на Франция Еманюел Макрон. 

Разговорите имаха за цел отчасти да бъде преценено какви са възможностите и способностите за гарантиране на сигурността на Украйна в случай на сключване на споразумение за прекратяване на огъня, включително потенциала за европейски мироопазващи сили, както и за дълготрайна подпомагане на военните сили на Киев.

„Политическото послание е, че можем да го направим заедно и без САЩ, но е ясно, че има неща, които не можем да направим и че проблемът с Русия е, че трябва да имаме възпираща сила“, каза европейски дипломат, участвал в разговорите. Той добави, че целта на срещата като цяло е било предварително планиране.

Военен служител каза, че САЩ не са били поканени, като целта на това е била да се даде сигнал, че Европа и другите партньори могат да поемат техните отговорности, предвид това, че Тръмп се е разграничил от съюзниците.

Според официални представители присъствието на страни като Япония и Австралия, които също изпитват несигурност заради новата американската администрация, е признак за по-широко недоволство сред традиционните съюзници на Вашингтон.

Тръмп упражнява огромен натиск върху Украйна тя да се съгласи да сключи мир, посочва Ройтерс. Той възприе редица руски искания, като например да бъде отказано на Киев да се присъедини към НАТО, още преди да са се състояли разговори.

На днешната среща френският министър на отбраната Себастиан Льокорню подчерта колко важно за гаранциите за сигурност е да има силна украинска армия. „Ще откажем каквато и да било форма на демилитаризация на Украйна“, заяви Льокорню.

Демилитаризацията е едно от основните руски искания, за които Тръмп не е оказвал натиск на Украйна, заяви високопоставен европейски официален представител. Той добави, че Европа иска да се увери, че това ще остане така.

Страните от ЕС трябва да купуват военна техника, произведена в Европа, със средствата от новата програма за заеми, предназначена за подкрепа на сигурността на континента, заяви днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Асошиейтед Прес.

Агенцията отбелязва, че по-голямата част от стоките в сферата на отбраната за континента в момента идва от американски доставчици.

На срещата на върха миналата седмица лидерите на ЕС разгледаха предложение на Европейската комисия за нов дълг на стойност 150 милиарда евро. Предвижда се средствата да бъдат използвани за купуване на системи за противовъздушна отбрана, дронове и „стратегически фактори“, като например въздушен транспорт, както и за укрепване на киберсигурността.

„С тези заеми трябва да се финансират покупки от европейски производители, за да помогнем нашата собствена отбранителна промишленост“, заяви Фон дер Лайен пред евродепутати.

По думите ѝ „договорите трябва да са многогодишни, за да предоставят на промишления сектор предвидимостта, от която се нуждае“, и трябва да бъде приоритет страните да се групират помежду си и да купуват техника заедно, „защото видяхме колко мощно (средство) може да бъде това“.

Европейските страни от НАТО през последните години дават около две трети от поръчките си на американски компании, но бяха принудени да предприемат действия след предупрежденията на администрацията на Доналд Тръмп, че в бъдеще ще трябва сами да отговарят за сигурността си, както и за тази на Украйна, отбелязва АП.

Франция иска Комисията да отдели повече пари за дълга и също настоява, че средствата трябва да се харчат само в Европа. Испания, която е една от петте страни в еврозоната с ниво на дълга от над 100% от БВП, иска средствата да бъдат отпускани под формата на безвъзмездна помощ, вместо като заеми.

Очаква се на среща на върха в края на идната седмица лидерите на ЕС да одобрят поемането на дълга, който Комисията смята, че ще бъде от полза за около 20 държави членове, чийто разходи ще бъдат по-високи, ако изтеглят собствени заеми.

Поемането на дълга е част от комплекс от мерки, включващ облекчаване на бюджетните правила за разходите за отбрана и пренасочване на средства от фондовете на ЕС, с които Комисията се надява да осигури до 800 милиарда евро за приоритетите в областта на сигурността.