Френското предложение за решение по наложеното от България вето за започване на преговори на РСМ за членство в ЕС е изпратено до Комисията по външна политика в НС, съобщи БНР, позовавайки се на два независими източника от парламента. Новината бе потвърдена и от пресцентъра на парламента пред БТА. Насред политическата криза в държавата, депутатите нямат много време за реакция, тъй като въпросът ще се обсъжда на срещата на върха на ЕС на 23 и 24 юни.
Вчера посланик Флоранс Рубин проведе среща с депутатите от Групата за приятелство с Франция в Народното събрание. На тази среща документът е бил обсъждан. Обсъждано е било и дали управляващите имат необходимото мнозинство, за да го приемат, пояснява държавното радио.
По-късно БНР и БГНЕС разпространиха информация за съдържанието на документа, изпратен от френското председателство. В него е записано, че "преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония". За да се гарантира това, напредъкът по този въпрос ще бъде следен внимателно от Комисията, която ще изготвя доклади за Съвета.
В преговорната рамка е включено изискването за постигане на конкретни резултати и добросъвестно прилагане на двустранни споразумения, включително Договора за добросъседство с България от 2017-а и Декларацията от София от май 2018-а, съобщават още БНР и БГНЕС.
Северна Македония ще трябва да приеме с приобщаващ процес План за действие, посветен на защитата на правата на малцинствата, в сферите недискриминация, борба срещу речта на омразата, образование, създаване на ефективни мерки, механизми за докладване и определяне на отговорни институции. Прилагането на тази пътна карта и План за действие ще бъде постоянно следено и редовно обсъждано на Междуправителствените конференции по време на процеса (по присъденияване), се посочва в документа.
В проекторешението се споменават два допълнителни документа, чието съдържание към момента не е известно, допълва и БГНЕС. "Едното вероятно е по-общ документ, наречен протокол, който припокрива част от точките, които Кирил Петков беше обрисувал на депутата от ИТН - Балабанов, коментира агенцията. Каквото и да е конкретното му съдържание, гаранции за изпълнение на този протокол не се предвиждат в самата преговорна рамка, както е видно от проекторешението на Съвета", коментира агенцията. Другото ще бъдат едностранни декларации за македонския език, които ще бъдат приложени към протокола за първата Междуправителствена конференция.
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРОЕКТОРЕШЕНИЕТО
БГНЕС разпространи пълния текст на проектозаключението на Съвета на ЕС относно започването на преговорите със Северна Македония:
1. Позовавайки се на заключенията си от 14 декември 2021 г., Съветът приветства трайната решимост на Северна Македония да напредва в програмата за реформи на ЕС и да постига осезаеми и устойчиви резултати, които подготвиха почвата за решението за започване на преговори за присъединяване през март 2020 г.
2. По пътя на Северна Македония към членство в Европейския съюз Съветът припомня значението на постигането на осезаеми резултати и добросъвестното изпълнение на двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.
3. Във връзка с това Съветът приветства споразумението за [двустранен протокол] (окончателното наименование предстои да бъде потвърдено – бел. ред.) за прилагане на Договора между България и Северна Македония. Тази важна стъпка ще допринесе за добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, които остават съществени елементи на процеса на разширяване, както и на процеса на стабилизиране и асоцииране.
4. Тя ще позволи също така да се укрепят правата на лицата, принадлежащи към малцинствата и общностите в Северна Македония, и като такава ще допринесе за спазването на политическите критерии от Копенхаген. В тази връзка Съветът приветства намерението на Северна Македония да започне и извърши приоритетно съответните конституционни промени с оглед на включването в преамбюла на Конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други нации, като например българите.
5. Като отчита изцяло този напредък и непрекъснатото спазване на изискванията във всички области, определени от Съвета през юни 2018 г., Съветът реши да одобри Преговорната рамка и да проведе, в съответствие с усъвършенстваната методология, политическа Междуправителствена конференция със Северна Македония на 23 юни 2022 г. в Брюксел на равнище държавен глава или правителство, за да представи следващите стъпки в процеса на разширяване след приемането на Преговорната рамка
6. Съветът също така решава да свика нова Междуправителствена конференция, с която да се открият преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, и изразява готовност да я проведе без повече отлагания и без допълнителни политически решения, веднага щом Северна Македония изпълни ангажимента си да завърши горепосочените конституционни промени в съответствие с вътрешните си процедури.
7. Във връзка с това Съветът отбелязва, че Комисията е напреднала в работата си по провеждането и завършването на процеса на аналитичен преглед на правото на ЕС (аки) и е готова своевременно да представи резултатите от него на Северна Македония. На тази основа Съветът приканва Комисията да продължи да оценява състоянието на подготовката на Северна Македония за започване на преговори в конкретни области и да определи най-вероятните въпроси, които ще възникнат по време на преговорите, като започне с клъстера "Основи", който в съответствие с рамката за преговори ще бъде отворен първи, след като Северна Македония изпълни съответните критерии, договорени от Съвета.
ПЪРВИ РЕАКЦИИ
Предварителната информация, която имам за френското предложение, е че ще има отстъпки от страна на Република Северна Македония. Все още нямам информация докъде и как тези отстъпки са приети от нашата западна съседка, коментира пред БТА вицепрезидентът Илияна Йотова.
„България има две неща, от които няма как да отстъпи. Едното е промяната в конституцията и записването на българите в Северна Македония не като малцинство, държа да подчертая, а като държавотворен народ. Това трябва да стане преди започването на преговорите. Второто са четирите условия, свързани с нашата история“, коментира Йотова.
„Все още не съм видяла пълния текст на френското предложение. Оттук нататък то трябва да влезе като официален текст на заседанието на Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР). Това е предварителното заседание преди Съвета на ЕС, в който участват представители на всички 27 държави“, каза още Илияна Йотова.
„Предполагам, че това предложение ще влезе във видоизменен текст, защото такава е практиката, запазвайки основния дух. На заседанието на КОРЕПЕР то трябва да получи коментарите и одобрението на всички страни членки на ЕС, включително и на България. Текстът, който бъде одобрен от КОРЕПЕР и ще бъде договорен, трябва да влезе в Съвета“, допълни още вицепрезидентът.
Йотова посочи, че трябва да бъде изчакан крайният вариант, който ще излезе от заседанието на Комитета на постоянните представители, за да не бъде коментиран въпросът само по предварителните бележки. „Много е деликатна ситуацията. България е поставена в трудна ситуация. Всяка една излишна дума може да попречи и в едната, и в другата посока“, смята Илияна Йотова.
Надяваме се, че Северна Македония и Албания ще започнат преговори за присъединяване към ЕС "още днес", както и че не трябва повече да чакаме заради българските вътрешнополитически причини, заяви междувременно еврокомисарят по въпросите на съседството и разширяването на ЕС Оливер Вархеи на пресконференция в Брюксел, цитиран от БТА.
Много се надявам, че говорим за дни, а не за месеци и години, добави той. Изглежда вътрешната политика надделява и това е в ущърб на ЕС, коментира Вархеи по повод събитията у нас.
Не съм запознат с никаква преговорна рамка, но знам, че от страна на София има пълен застой, посочи той по повод разпространяваните неофициално предложения на Париж за изход от спора между София и Скопие. Не съм особено доволен от това - всеки втори вторник от месеца пътувах до България, без това да доведе до полза, добави Вархеи. Засега не мисля, че можем да разговаряме за каквато и да било преговорна рамка, обобщи той.
Темата днес отново коментира и Румен Радев. "Кабинетът трябва да разсее всякакви подозрения, че може да отстъпи от ветото за РСМ", каза той пред журналисти. „Идната седмица министър-председателят заминава за Брюксел и трябва да отстои националния интерес. И Народното събрание, и българите трябва да знаят предварително и ясно точно каква позиция ще отстоява министър-председателят. Тя не може да се разминава с рамката на Консултативния съвет за национална сигурност. Всяко хитруване, опити за подмяна или заобикаляне на националната позиция ще имат тежки последствия“, отбеляза държавният глава.
Следващата седмица в Брюксел ще се проведе Европейски съвет и среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани.
