Изследване за институциите и нациите получи Нобел за икономика

14 Окт. 2024Обновена

ЕПА/БГНЕС

Кралската академия на науките в Швеция обяви и последната Нобелова награда - за икономика. Тя отива при трима учени, работещи в САЩ - Дарон Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън "за изследванията им как се формират институциите и как въздействат върху икономическото благосъстояние".

Работата на тримата изследователи показва как политическите и икономическите институции влияят върху развитието, неравенството, дългосрочния растеж и дава ценни прозрения защо едни нации просперират, докато други се провалят.

По традиция Нобелът за икономика се обявява последен. Стойността на наградата е 11 млн. шведски крони (около 1 млн. евро). Тя се дава сравнително отскоро в сравнение с другите Нобелови награди - от 60-те години на миналия век.

Дарон Аджемоглу е от арменско семейство, роден е в Истанбул. Робинсън и Джонсън са родени във Великобритания. Сега Робинсън е професор в Чикагския университет, а Джонсън и Аджемоглу - в Масачузетския технологичен институт. Аджемоглу е третият най-цитиран икономист в света. У нас е популярен и с бестселърите "Защо нациите се провалят" (в съавторство с Робинсън) и "Власт и прогрес" (заедно с Джонсън).

В разработките си, тримата учени показват, че политическите и икономическите системи, въведени в една държава от колонизаторите й могат да определят дали тя ще бъде днес бедна или богата. Обяснението на Аджемоглу, Джонсън и Робинсън е, че институциите, създадени за дългосрочна полза създават по-проспериращи общества. Ако обаче институциите са само за експлоатиране на местното население и извличане на ресурси за колонизаторите, резултатите са пагубни и държавите - много по-бедни.

Учените показват, че този негативен ефект може да бъде обърнат, ако страната се освободи от наследените институции и основе демокрация и правов ред. В дългосрочен план тези промени намаляват бедността, твърдят те.

БТА припомня носителите на Нобелова награда за икономика през последните 15 години:

2023 г. - американката Клодия Голдин за изследванията си, посветени на участието на жените на пазара на труда;
2022 г. - американците Бен Бърнанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг за изследванията си в областта на банковото дело и финансовите кризи;
2021 г. - роденият в Канада Дейвид Кард, който работи в САЩ, американецът Джошуа Д. Ангрист и Гуидо Имбенс от нидерландско-американски произход за трудовете си по извличането на заключения от непреднамерени (естествени) експерименти и по-конкретно за изследвания за влиянието на икономиката на реалния свят върху различни области - от повишението на минималната работна заплата в американския сектор на бързото хранене до миграцията от Куба по времето на Фидел Кастро;
2020 г. - американците Пол Милгръм и Робърт Уилсън за подобряване на теорията за търговете и откриване на нови тръжни формати;
2019 г. - индиецът Абхиджит Банерджи, Естер Дюфло с фернско и американско гражданство и американецът Майкъл Креймър за техния експериментален подход към борбата с глобалната бедност;
2018 г. - американците Уилям Нордхаус и Пол Ромър;
2017 г. - американецът Ричард Тейлър за приноса в изучаването на икономическото поведение както при пазаруване в супермаркета, така и при инвестиране на милиарди на финансовите пазари;
2016 г. - американецът Оливър Харт и финландецът Бенгт Холмстрьом за приноса си към договорната теория;
2015 г. - британският икономист Ангъс Дийтън за анализа на потреблението, бедността и богатството;
2014 г. - френският икономист Жан Тирол за анализа си на силата на пазара и регулацията;
2013 г. - американците Юджийн Фама, Ларс Хенсън и Робърт Шилър за работата им в областта на финансовите пазари;
2012 г. - американските икономисти Алвин Рот и Лойд Шапли за изследванията им за пазарите и съвместяването на участниците в тях;
2011 г. - американците Томас Джей Сарджънт и Кристофър А. Симс за изследвания, хвърлящи светлина върху причинно-следствената връзка между икономиката и инструменти като лихвените проценти и държавните разходи;
2010 г. - американците Питър Даймънд и Дейл Мортенсън и британецът от кипърски произход Кристофър Писаридес за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите;
2009 г. - американците Елинор Остром и Оливър Уилямсън за тяхната работа в областта на икономическото управление.