Норвежките законодатели дадоха зелена светлина на дълбоководните минни проучвания в зона от 281 200 квадратни километра около остров Шпицберген на норвежкия архипелаг Свалбард. Така Норвегия стана първата страна в света, разрешила такъв тип проучвания, което предизвика безпокойство сред екологичните групи, пише Euroactiv.

В международното хранилище на Шпицберген се съхраняват на безопасно място образци от семена на всички селскостопански култури в света, които да бъдат използвани в случай на глобална катастрофа.

Целта на проучванията е да се проправи път за търговска експлоатация на минерали, които се намират в шелфа на Северния ледовит океан. Те включват мед, манган, кобалт и литий – суровини, които ЕС определя като стратегически важни, тъй като се считат за предпоставка за екологичния и цифров преход. Същите тези минерали в момента се добиват предимно в няколко страни, включително Демократична република Конго, Китай и Русия. На фона на все по-променливите вериги за доставки, осигуряването на достъп до тях се превърна в приоритет за западните страни.

Преди гласуването във вторник международни активисти и екологични организации се събраха пред норвежкия парламент, за да окажат натиск върху депутатите да не разрешават дълбоководния добив на минерали. Противниците на идеята посочват необратимото въздействие, което може бъде оказано върху една от последните екосистеми, незасегнати от човешката дейност. ''Това решение уврежда необратимо репутацията на Норвегия като отговорна държава'', каза след гласуването Стив Трент, главен изпълнителен директор и основател на Фондацията за екологична справедливост. ''Ние знаем малко за дълбокото морско дъно, но и достатъчно, за да сме сигурни, че неговата експлоатация ще доведе до изчезването на уникална фауна и флора и ще унищожи най-големия въглероден резервоар в света'', продължи той в прессъобщение. ''Това решение ще остане като тъмна глава в историята на това, което някога е било горда пристанищна нация'', заявиха от WWF в Норвегия в платформатаа X, описвайки деня на вота като ''срамен ден за Норвегия''.

На 9 ноември около 100 евродепутати от ЕС призоваха норвежките си колеги да се противопоставят на предложението на правителството, припомняйки опита по темата на ''повече от 700 научни експерти'', включително Консултативния съвет на европейските академии по наука (EASAC) – който през юни предупреди за ''катастрофални последици за морските екосистеми''.

Участниците в кампанията също така посочват становище на Норвежкия орган по околна среда, според което оценките на въздействието на дълбоководния добив върху околната среда са ''неадекватни''. Тази дейност ''не може да бъде извършена по безопасен или отговорен начин'', пише в становището.

За норвежкото правителство, както и за консервативните и либералните партии, които наклониха везните в полза на гласуването във вторник, това е възможност за ускоряване на енергийния преход чрез осигуряване на редки елементи за нуждите на зелените технологии. Нещата обаче трябва да се правят стъпка по стъпка, предупреди консервативният депутат Борд Лудвиг Торхайм в началото на декември. ''Добивът няма да бъде разрешен, докато бъдещите проучвания не покажат, че ще бъде осъществен по устойчив и отговорен начин'', подчерта той, настоявайки, че правителството трябва да разчита на проучвания за въздействието на добива, преди да даде лиценз.

От страна на институциите на ЕС Европейската комисия изрази загриженост относно въздействието на тези проекти върху околната среда.