Русия активно възобновява шпионската война със Запада. "Руската активност е толкова висока или дори по-висока, отколкото по време на Студената война,” пише The Financial Times.
Руските разузнавателни служби преструктурираха шпионската си работа. Приоритетите остават същите – кражба на западни тайни, разцепване на НАТО и подкопаване на подкрепата за Украйна. Методите обаче са станали по-креативни за компенсиране на разбитите мрежи от агенти в Европа.
Една от промените в дейността на Кремъл е по-активното използване на „проксита“ за разузнавателна дейност. Преди войната западните агенции се занимаваха предимно с руски операции, извършвани от руски граждани в цяла Европа. Днес това вече не е така.
Руските тайни операции вече включват чужди граждани от сферата на политиката, бизнеса и организираната престъпност. „[Посредниците] може да не знаят, че работят за руснаците, може да са престъпници или просто хора, на които се плаща,” пише изданието.Като пример е дадено бягството на Артьор Ус, син на бившия губернатор на Красноярския край Александър Ус, от домашен арест в Италия. Според версията на властите бягството е организирано под ръководството на руското разузнаване от една от сръбските престъпни групировки, за което са платени 50 хиляди евро.
Използването на такива хора има своите плюсове и минуси. От една страна, казват събеседниците на FT, това дава възможност на Русия да отрече връзката си с агентите в случай на тяхното разкриване. Те също могат да бъдат по-ефективни от „традиционните“ шпиони по въпроси като кражба на търговски тайни, хакване на компютърни мрежи или създаване на схеми за избягване на санкции. От друга страна, такива агенти могат да бъдат небрежни към правилата за секретност и тяхната ефективност като цяло е много по-ниска от тази на обикновените служители.
“Оперативната сигурност може да бъде изложена на риск, тъй като проксита е трудно да бъдат наблюдавани без агент на място. За да разреши този проблем, ГРУ започва да набира агенти без военно обучение, за да проникнат незабелязани в целевите страни и да установят лични контакти, пише FT.
Старият модел на „легални“ руски шпиони, работещи чрез посолства, все още продължава да съществува в традиционно неутрални страни като Австрия и Швейцария. Около 150 руски агенти все още работят там под дипломатическо прикритие. Един от събеседниците на FT казва,че почти една трета от руските разузнавателни операции в Европа сега се координират от Виена и Женева.
Освен това, пише FT, Русия е засилила своите шпионски бази в Турция и Обединените арабски емирства, а няколко предполагаеми агенти, изгонени от ЕС, сега работят в Сърбия.
Кремъл оказва натиск и върху руските емигранти, като ги изнудва с признаване за „противници на режима“, избягали в чужбина след февруари 2022 г.
Понякога руското разузнаване постига впечатляващи успехи - какъвто беше случаят през 2021 г., когато кибератака срещу софтуера SolarWinds позволи достъп до информация от най-малко 9 американски правителствени агенции, в т.ч. Пентагон. Или, като пример, скорошното изтичане на разговор между германски офицери.
След началото на войната в Украйна много държави изгониха над 600 руски дипломати, като около 400 от тях се смятат за руски шпиони. Разкрити бяха и много обикновени граждани, които се занимават с шпионаж в полза на Русия.
Миналата седмица Белгия разкри, че е експулсирала десетки руски шпиони през последните месеци. Премиерът Александър де Кроо в ефира на RTL обясни, че това са били руски дипломати. „Бяха ли шпиони? Очевидно да“, каза Де Кроо. Според него Русия атакува Белгия по други начини – местни сайтове са станали обект на кибератаки.
България също изгони и арестува руски шпиони. Най-масово това стана по време на кабинета на Кирил Петков, когато бяха изгонени 70 души от руското посолство. Преди две седмици ДАНС разкри руски разузнавачи-нелегали, представящи се за българи, за да могат да шпионират в чужди държави. Шестима българи пък бяха арестувани в Лондон за шпионаж в полза на Русия.
