Спрямо управляващите може да бъде постановена принудителна мярка задържане, за да бъдат задължени да приемат мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух като например забрана за движение на определени дизелови моторни превозни средства. Това постановява съдът на ЕС по искане на германската организация за опазване на околната среда Deutsche Umwelthilfe срещу провинция Бавария. Мярката може да бъде приложена, ако за тази цел е налице национално правно основание, което е достатъчно достъпно, точно и предвидимо в своето прилагане, и ако тази принудителна мярка е пропорционална, посочват европейските магистрати.
Съдът се произнася за първи път по въпроса дали националните юрисдикции имат право или дори са длъжни да постановяват принудителни мерки за задържане спрямо ръководителите на национални органи, които упорито отказват да изпълнят съдебно решение, с което им се разпорежда да изпълнят своите задължения по силата на правото на Съюза.
Каква е историята на съдебната битка срещу Бавария?
Провинция Бавария е осъдена за пръв път през 2012 г. за отказ да приеме мерки за спазване на пределно допустимата стойност, установена за азотния диоксид в град Мюнхен. През 2016 г.е осъдена повторно и в случай на неизпълнение е предвидено налагането на имуществена санкция, като ѝ е разпоредено да изпълни тези задължения, включително чрез налагането на забрани за движение на определени моторни превозни средства с дизелови двигатели в различни градски зони. Баварските власти въпреки това отказват да спазят тези разпореждания и вследствие на това през 2017 г. провинцията е осъдена за трети път да заплати имуществена санкция в размер на 4000EUR, която тя е платила.
Тъй провинция Бавария продължава да отказва да изпълни тези разпореждания и публично заявява, че няма да спази тези задължения, Deutsche Umwelthilfe отново подава жалба с искане да се постанови принудителна мярка задържане спрямо министъра на околната среда и защитата на потребителите, а при условията на евентуалност—спрямо министър председателя. Върховният административен съд на провинцията решава да сезира Съда с преюдициално запитване относно евентуалното постановяване на принудителна мярка задържане.
Какво казва Съдът на ЕС?
Съдът постановява, че при обстоятелства, които се характеризират с упорития отказ на национален орган да изпълни съдебно решение, с което му се разпорежда да изпълни ясно, точно и безусловно задължение, произтичащо от правото на Съюза, и по-конкретно от Директива 2008/50, компетентната национална юрисдикция е длъжна да постанови принудителна мярка спрямо управляващите на провинция Бавария, ако са изпълнени две условия. От една страна, във вътрешното право трябва да съществува достатъчно достъпно, точно и предвидимо в своето прилагане правно основание за приемането на такава мярка. От друга страна, трябва да е спазен принципът на пропорционалност.
Съдът припомня, че държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективна съдебна защита, което е още по-важно, тъй като неприемането на изискваните в Директива 2008/50 мерки би могло да изложи на опасност здравето на хората. Национално законодателство, водещо до положение, при което решението на дадена юрисдикция е неефективно, обаче пренебрегва същността на това право и го лишава от ефективност.
Съдът обаче уточнява и че спазването на последното задължение не може да води до незачитането на друго основно право каквото е правото на свобода. Според магистратите евентуален закон, който дава право на съд да лиши от свобода дадено лице, трябва преди всичко да е достатъчно достъпен, точен и предвидим в своето прилагане, за да се избегне всяка опасност от произвол, като установяването на това обстоятелство е от компетентността на запитващата юрисдикция.
Освен това,тъй като постановяването на принудителна мярка задържане води до лишаване от свобода, с оглед на спазването на изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, тя може да се налага само ако не съществува друга по-малко ограничителна мярка (като например имуществени санкции във висок размер, налагани многократно през кратък период и които в крайна сметка не постъпват в бюджета, от който се плащат), като проверката на това обстоятелство също е от компетентността на запитващата юрисдикция. Само ако се стигне до извода, че извършеното ограничаване на правото на свобода поради постановяването на принудителна мярка задържане, е в съответствие с тези условия, правото на Съюза не само би допуснало, а би изискало прилагането на такава мярка:
Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциитена държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза, посочват от институцията. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
В България
България бе осъдена през 2017 г. от Европейския съд в Люксембург за бездействието на властите по отношение на замърсяването на въздуха. Тогава не бяха наложени финансови санкции, а в следващите години МОСВ успя да докаже, че дните с превишение на концентрациите намаляват, най-вече чрез манипулиране на данните, а не чрез реални мерки.
В България не се усвояват ефективно европейските ресурси за мерки срещу проблема, установи одит на Европейската сметна палата. В момента например в редица общини се изпълняват проекти за електрически транспорт, въпреки че това не би помогнало особено за облекчаване на замърсяването. По тази линия Столичната община искаше да купува минибуси за довеждане на пътници до метрото - поръчка, която бе критикувана като твърде скъпа и непрактична. В момента конкурсът е спрян по формални причини и общината не е дала сигнал да се отказва от намеренията си.
През лятото Софийският градски съд наложи привременни мерки спрямо Столичната община по делото, което водят няколко организации за въздуха. В нагло становище общината категорично отказа да се съобрази със съда и до днес не изпълнява разпоредените мерки.
