Талибаните издадоха декрет, с който се забранява жените в Афганистан да бъдат омъжвани принудително. Декретът е подписан от шейх Хайбатулах Хакунзада - духовникът, избран за върховен лидер на движение "Талибан", който не се показва публично и за когото се смята, че живее в южната провинция Кандахар.
Този ход очевидно има за цел да отговори на критериите, които международната общност смята за предварително условие за признаване на новото правителство в Афганистан и възстановяване на помощта за разкъсаната от войните държава. Декретът идва на фона на нарастваща бедност в страната след превземането на властта от талибаните през август. Оттогава чуждестранните правителства спряха фондовете за подпомагане, които бяха основен стълб на икономиката.
Не е ясно обаче как постановлението ще се прилага на практика. А и в него не се споменават два въпроса, които са от най-голям интерес за страните и организациите, предоставящи помощ на Афганистан - достъпът на жените до образование и до работни места. Защото, въпреки обещанията на лидерите на талибаните, че момичетата и жените ще продължат да имат достъп до образование, на ученичките от 7-и до 12-и клас все още не е разрешено да посещават училище в някои райони, а и повечето жени все още не са успели да се върнат на работните си места.
През последните две десетилетия правата на жените бяха подобрени заради международното военно присъствие в страната, но сега международната общност ги счита за застрашени. При предишното си управление в Афганистан (през 90-те години на ХХ век) талибаните на практика затваряха жените само в къщи, забранявайки им обществен живот и посещаване на училища.
А и в страната все още съществува патриархална традиция, водеща началотото си много преди талибаните. В голяма част от Афганистан все още има обичаи като т.нар. убийства на честта и продажбата на момичета за изплащане на семейни дългове (известни като баад), макар те да бяха забранени от предишното правителство. Принудителните бракове също зачестиха през десетилетията войни и обществени сътресения, той като разорени семейства често продаваха малките си дъщери на кандидати за женитба.
В декрета не се споменава нищо и за минималната възраст за сключване на брак, която преди това бе определена на 16 г. Той всъщност съдържа призив за придържане към по-широкия ислямски закон за правата на жените. В него е добавено също така, че на вдовица вече ще бъде разрешено да се омъжи повторно 17 седмици след смъртта на съпруга си, като може да избере новия си съпруг свободно. Това също е срещу племенните традиции вдовицата да се омъжи за един от братята или роднините на съпруга си, ако той почине.
С декрета си талибаните също така нареждат на афганистанските съдилища да се отнасят справедливо към жените, особено към вдовиците, които търсят наследство като близки роднини. Освен това на министрите от правителството е разпоредено да направят така, че декретът да достигне до цялото население на страната.
