Сърбия не трябва да признава независимостта на Косово и да се съгласява с приемането му в ООН - това е доминиращото послание както на представителите на управляващата коалиция, така и на опозицията след приключилия късно снощи двудневен дебат за Косово в сръбската Скупщина.
В дневния ред на извънредната сесия Асамблеята имаше Доклад за преговорния процес между Белград и Прищина от 1 септември 2022 г. до 15 януари 2023 г., в който беше посочено, че Прищина носи цялата отговорност за ескалацията на кризата през този период и системната дискриминация на сърбите в Косово.
За приемането на доклада гласуваха 154 депутати, 23 бяха против, а девет не гласуваха. В парламента присъстваха 186 от общо 250 депутати.
Президентът Александър Вучич участва в дискусията и през двата дни и се очакваше след срещата с дипломатическата група САЩ-ЕС да запознае представителите с френско-германския план за Косово. Вучич обаче настоя, че това е неофициален документ, „нон пейпър“ и не трябва да се оповестява публично, „защото това е правило в дипломацията“. Той предложи да покаже на опозицията подкрепяния от САЩ план в кабинета си в понеделник и ЕС.
Заседанието бе белязано от множество полемики, взаимни обвинения между президента на държавата и представителите на десните партии, а в четвъртък беше избегнат дори физическа сблъсък, когато в залата настъпи хаос с представители на опозиционните десни партии. Председателят на парламента Владимир Орлич нарече напрежението "лично покушение" на държавния глава.
Видимо раздразнен от поведението, посланията и обвиненията на опозицията, Вучич често се обръщаше към представителите на опозицията с повишен тон, наричайки ги хулигани, престъпници, диваци, крадци, страхливци, а от друга страна те го обвиняваха в „предателство на Косово“.
„Никога няма да призная Косово и не съм за Косово в ООН“, отвърна Вучич, повтаряйки това изречение три пъти подред. "Капитулацията не е вариант", повтори Вучич няколко пъти.
Вучич обаче подчертаваше, че най-важната цел е "запазване на мира и стабилността с почти всички средства и на всяка цена". Пътят към тази цел ще бъде сдържаност и избягване на всякакви провокации, "освен ако не са застрашени собствеността и живота на хората, както през 2004 г.", визирайки т.нар. „Мартенски погром“, когато при атаките на албанските екстремисти на 17 март бяха убити 28 души, около 900 бяха бити или ранени, а около 4000 сърби и неалбанци бяха прогонени от Косово.
Вторият момент е настояването за формиране на Общност на сръбските общини, която Белград вижда като отправна точка за по-нататъшно нормализиране на отношенията с Прищина, а формирането й се подкрепя от САЩ и ЕС. От друга страна косовският премиер Албин Курти заяви същия ден, че Прищина има шест условия за това асоцииране, най-важното от които е то да бъде създадено само след взаимно признаване.
