Повечето европейски лидери показаха за разлика от българския премиер Бойко Борисов сериозна угриженост след вчерашната си видеоконференция на високо равнище, която отново завърши без резултат. Единствената им утеха бе, че словесният конфликт не се изостри толкова като на предишната, третата видеоконференция, и освен това спорът им за европарите получи отсрочка до 6 май, когато отново ще имат виртуална среща. Те възложиха на Европейската комисия да изготви дотогава конкретен план накъде да се насочат усилията, така че да се сближат позициите дали да се заложи на ново кредитиране, или на безвъзмездни помощи за най-закъсалите икономики в ЕС.
Но още снощи председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен даде да се разбере, че срокът е прекалено къс. Тя каза на видео пресконференция, че Еврокомисията ще бъде готова с предложенията си "през втората или третата седмица на май", което би направило новата непряка среща на високо равнище безсмислена. Тя обясни затруднението си с това, че "говорим за трилиони, а не за милиарди евро". Според нея многогодишният бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. трябва да бъде увеличен с 1 трилион евро и да стане над 2 трилиона. "Оценявайки нуждите, стигаме до извода, че за срок от две-три години трябва да вдигнем тавана на вноските в бюджета на ЕС до 2% от БВП, вместо както е сега 1,2%", каза Фон дер Лайен. Председателката на ЕК, която надува числата на разполагаемите суми и от 2 април говореше за мобилизирани 2,77 трилиона евро за борба с коронавируса (които са главно национални пари и вече отпуснати за други цели, но преразпределени еврофондове), снощи назова фантастичанта сума от 3,3 трилиона евро, които били мобилизирани за укрепване на европейските икономики.
Управителката на Европейската централна банка Кристин Лагард посочи, че икономически най-засегнатите от коронавируса страни са и най-задлъжнелите в ЕС. Пандемията може да им струва между 5% и 15% от техния брутен вътрешен продукт. Затова тя не препоръча да им се предлагат нови заеми, които само ще утежнят непоносимото им дългово бреме.
Франция, Испания и Италия продължиха да настояват за отпускане на помощи, а не на кредити за справяне с кризата, докато Нидерландия и Австрия останаха твърди привърженици на заемите. Германската канцлерка Ангела Меркел смекчи малко позицията си в сравенние с другите северни държави, като каза, че нейната страна би желала да увеличи приноса си в европейския бюджет, но не даде подкрепа на идеята за "коронаоблигации" или специален отделен Фонд за икономическо възстановяване, който бе предложен от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Но дори и да бъде създаден такъв фонд, той ще заработи не по-рано от следващата година.
Нидерландският премиер Марк Рюте каза, че грантове може да има само от преразпределени пари в европеайския бюджет, а не от фонд извън него. Френският президент Еманюел Макрон, който по принцип се обявява за безвъзмездни помощи, склони да говори и за вътрешно преразпределяне на пари в бюджета на ЕС. "Истина е, че разногласията остават. Не толкова за споделения дълг, колкото дали да се финансират заеми или трансфери", каза той.
Италианският премиер Джузепе Конте, който настоява най-много за коронаоблигации и споделяне на дълговете, коментира иронично факта, че евролидерите не се изпокараха като на 26 март: "Отбелязахме голям напредък, немислим допреди няколко седмици".
В изявлението си след виртуалния Европейски съвет премиерът Бойко Борисов не разкри каква е била позицията на България по основния спор. Той само каза: "Всичко е в бъдеще време, още нямаме европейски бюджет, защото не можем да се разберем. Имам принцип в живота всичко да си правя сам." След което се похвали: "В знак на доверие към България снощи ни отвориха суапова линия за 2 млрд. евро, и то за колкото трябва време“. По този повод председателката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева го поздравила: “Бойко, тази вечер ще спиш на пухена възглавничка”.
