Управляващото мнозинство не се е отказало от идеята да създаде орган на истината, които да казва коя новина е фалшива и коя - не. Това ще стане чрез промени в Закона за радиото и телевизията, които вече са написани, но още не са представени официално. "Новият закон е готов и е в комисията по културата и медиите. С този закон ще търсим пътища как лъжливите новини да са изолирани. Чакаме малко да ни отпуснат да влезнем да заседаваме. Мисля, че след седмица ще почнем", съобщи шефът на комисията Вежди Рашидов по БНТ. Той допълни, че след рестартът на парламентарните заседания "ще направим бързо едно обществено обсъждане, защото промените касаят добруването на медиите".
През август м.г. Рашидов и правосъдният министър Данаил Кирилов вече веднъж разпространиха съобщение, че са се срещнали да обсъдят как да унищожат фалшивите новини у нас и в Европа. Въпреки че ЕС никога не е давал определение що е fake news и въпреки че в Европа се внимава с изказванията в тази посока, двамата оповестиха, че е необходимо изграждането на единен европейски стандарт за борба с явлението, който да намери отражение и в националното законодателство. Докато Кирилов все пак призна, че дефиницията на явлението е проблем и за европейските политици, Рашидов набързо обобщи, че фалшивата новина е „непроверената новина, която няма нищо общо с истината“. Днес той не даде повече информация кой и по какви критерии ще решава коя новина има нещо общо с истината и коя - не.
Веднага след въвеждането на извънредното положение законопроект срещу фалшивите новини внесе и ВМРО. От партията на вицепремиера Красимир Каракачанов поискаха СЕМ да бъде задължен да контролира онлайн пространството и да спира достъпа до сайтове, ако те разпространявали фалшиви новини. Информацията няма да е задължително да е свързана с короновируса, а може да е от всякакъв характер, поясниха вносителите. Вместо формулировка на понятието "фалшиви новини" ВМРО се спряха на конструкцията "дезинформация в интернет среда". Според вносителите това означава "разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници, достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица". Формулировката "невярна информация" изглежда доста обща и предоставя широки възможности за репресивно използване. Въпреки това ВМРО предложи имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за собственика на домейна, в която е разпространена въпросната "невярна информация". Предвижда се включително и затвор до 3 години за човек, който "чрез слово, печат или други средства за масова информация или по друг начин подава или разпространява невярна информация, невярно повикване или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога". Критерият една новина да бъде обявена за фалшива е под нея да няма име на автор и също така на сайта да липсва лице за контакт, което да се се занимава със спазването на новите европейски правила за защита на личните данни (GDPR).
Законопроектът на ВМРО бе критикуван от журналистически и други организации. От Българската стопанска камара изпратиха писмо до Рашидов, в което се казва, че предложената дефиниция на понятието „дезинформация в интернет среда“ е в несъответствие с водещия в ЕС документ във връзка с борбата с дезинформацията. "Широката дефиниция на понятието може да доведе до цензуриране на мнения на потребителите на интернет сайтове, което от своя страна да рефлектира върху медиите, но и да доведе до страх у българските граждани да изразяват мнението си", пише още в писмото.
По-дълги мандати за шефовете на БНТ и БНР
ГЕРБ отново ще внесат предложение мандатите на генералните директори на БНТ и БНР ще бъдат удължени от 3 г., колкото са в момента, на 5 г. "Мое предложение е и колегите го поеха много добре мандадът да стане минимум 5 г. Имаме ние, българите, един манталитет: 3 г. са къс период за реформи, да се преустрои една такава институция. Докато дойде един генерален директор, докато почне нещо да размества, изведнъж 3 г. минават. Идва следващият, който мисли, че светът почва от него", коментира Рашидов. В началото на 2019 г. ГЕРБ и ДПС вече веднъж предложиха сходно предложение за 5-годишни мандати на шефовете на БНТ и БНР, но през март м.г. то бе временно оттеглено.
