Остро обръщение към държавите от Съвета на Европа отправи днес комисарката по правата на човека Дуня Миятович (Сърбия), която е възмутена, че някои от 47-те членки на огранизацията се възползват от пандемията, за да задушават свободата на словото. Тя заяви:
„Глобалните здравословни проблеми, причинени от COVID-19, изискват ефективни мерки за защита на здравето и живота на хората. Това включва борба с дезинформацията, която може да причини паника и социални вълнения. За съжаление някои правителства използват този императив като претекст да въведат непропорционални ограничения на свободата на печата; това е контрапродуктивен подход, който трябва да спре. Особено в условията на криза, ние трябва да защитим нашите основни свободи и права .
 През изминалите седмици парламентите, правителствата и местните власти приеха законодателства, укази или решения, които ясно заплашват да възпрепятстват работата на журналисти и медийни служители и да ограничат правото на обществото да получава информация.
 Журналистите, отразяващи пандемията в Унгария и Русия, са изправени пред различни санкции, включително заплахата да влязат в затвора до пет години  за разпространение на „невярна информация“, докато в Азербайджан последните промени налагат задължение на собственици на интернет издания да предотвратяват разпространението на „вредна информация“ онлайн. В Румъния постановление позволява на властите да премахват съдържание и да блокират уебсайтове, където това съдържание предоставя „невярна информация“ относно развитието на COVID-19 и мерките за превенция, без възможност за обжалване на решението. В Босна и Херцеговина постановленията и законодателните предложения, насочени към наказване на разпространението на информация, които могат да причинят паника, заплашват да ограничат работата на журналистите и свободата на изразяване в социалните медийни платформи. И накрая, в Армения редица вестници и уебсайтове трябваше да заличават информации след приемането на строги правила, забраняващи публикуването на сведения от медицински и епидемиологичен характер за вируса, които не са напълно в съответствие с официалните източници.
Достъпът до информация също е жертва на мерките, които правителствата предприемат за справяне с пандемията. Както обаче е посочено в неотдавнашното съвместно изявление на международни експерти, журналистиката играе решаваща роля по време на извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Въпреки факта, че навременната информация е от съществено значение за обществеността да разбере опасността и да приеме мерки на лично ниво, за да се защити, филтрирането и забавянето на информация се наблюдава в няколко държави-членки. В Чехия, Сърбия и Италия има съобщения за случаи на журналисти, които са били възпрепятствани да посещават пресконференции, да получават информация от здравните власти или да отразяват операциите на служителите на реда.
 От изключителна важност е също журналистите да могат да работят при безопасни условия, без да се страхуват да бъдат тормозени или нападнати, както се изисква от Препоръка (2016) 4 на Комитета на министрите за защита на журналистиката и безопасността на журналистите и други медийни служители. В Турция обаче няколко журналисти бяха задържани заради информациите си за COVID-19. В Словения журналист, който подаде искане за информация за мерките, приети от правителството за справяне с пандемията, бе обект на очерняща кампания от медии, близки до политическата партия, която ръководи правителствената коалиция.
Няма съмнение, че правителствата са изправени пред безпрецедентни предизвикателства по време на тази пандемия. Това обаче не може да бъде оправдание да се стигне до задушаване на пресата и по този начин да се ограничи достъпът на хората до информация. Журналистите и медийните участници извършват незаменима работа, която служи на общественото благо. Работата им трябва да бъде защитена, а не подкопана.
Ето защо настоятелно призовавам всички държави-членки на Съвета на Европа да запазят свободата на печата и медиите и да гарантират, че мерките за борба с дезинформацията са необходими, пропорционални и подлежат на редовен надзор, включително от Парламента и националните институции за правата на човека. Мерките за борба с дезинформацията никога не трябва да пречат на журналистите и медийните участници да изпълняват работата си или да водят до неправомерно блокиране на съдържание в Интернет. Тези държави, които са въвели ограничения отвъд тези стандарти, трябва да ги отменят спешно. "