БНТ и БНР са готови да спрат да продават реклама и да се издържат само от субсидия от бюджета или чрез друга форма на издръжка, но при условие, че тя се увеличи значително спрямо сегашните нива от страна на държавата. Това стана ясно от изявления на генералните директори на БНТ и БНР - Емил Кошлуков и Андон Балтаков пред комисията по медиите в Народното събрание. Предложението вече е внесено като част от новите текстове в Закона за радиото и телевизията, представени от една от трите работни групи за промяна на медийното законодателство.
Кошлуков обясни, че идеята за спиране на рекламата и спонсорството е обсъдена с всички частни радиа и телевизии в страната и че е постигната договорка те да не се противопоставят на вдигането на субсидията за обществените медии. "БНТ е склонна да се откаже от рекламата и търговските съобщения изцяло. Да излезе от този пазар, от който частните телевизии се издържат. Готови сме да минем към модел на единично финансиране срещу компенсация за обществената ни мисия. Искам ясно да заявя, че тази компенсация трябва да е адекватна и значителна. Ако трябва да правим специализирани предавания за хора в неравностойно положение, ако трябва да покриваме целия спектър, ни трябват повече пари. Големият пробив е, че асоциацията на частните оператори, Би Ти Ви и Нова телевизия са склонни да разгледат такова предложение - по-голяма субсидия за нас срещу отказ от реклама", коментира Кошлуков. Пред депутатите Андон Балтаков от БНР също потвърди, че по неговите разбирания БНР не трябва да продава рекламно време, а да се издържа изцяло от бюджета или от такси на данъкоплатците.
Както "Сега" писа, преди около месец Кошлуков загатна, че е готов да се откаже изцяло от рекламата срещу увеличена субсидия. Днес той не даде ясен отговор в какъв размер си я представя или дали вече е постигнал споразумение с управляващите по въпроса за нейния размер. Той поясни, че рекламните приходи на БНТ варират от 5 млн. лв . на година до 8-9 млн. в години, в които има световни или европейски първенства по футбол или Олимпийски игри. На въпрос на "Сега" в какъв размер си представя субсидията и дали тя ще идва директно от Министерството на финансите или ще е процент от БВП, Кошлуков отговори: "Предложили сме различни варианти и сме въвели ясно спазване на пазарните правила. Всичко това са предложения. Народните представители ще решават, не е наша работа. Но мисля, че проектът, който сме предложили, е напълно достатъчен утре Законът за радиото и телевизията да придобие модерен и съвременен европейски вид". До края на март е срокът, в който работна група към Министерството на културата трябва да разгледа предложенията и да внесе проект в Министерски съвет.
