Българският футбол достигна своя връх през 1994 г. с четвъртото място на световното първенство в САЩ и оттогава върви надолу. Едва ли някой трезвомислещ би оспорил това. А дъното бе достигнато на 18 март, когато стана разединение, което ще тежи дълго на целия футбол.
И сякаш вече няма значение дали то е предизвикано от спорното управление на Борислав Михайлов, торпилирано окончателно от оттеглената му оставка. Или пък от събранието на Димитър Бербатов и сподвижниците му.
По-важни са следствията - ще има съдебни дела, още по-тежки взаимни обвинения, футболни хора, които са били доскоро заедно, ще се настроят един срещу друг. А даже и част от симпатизантите на Бербатов вече са разочаровани и със сигурност разубедени, че той има намерения да обедини и да започне "начисто". Пък и вече няма шанс за последното!
Какво се случи?
След като на 1 март БФС изненадващо отмени насрочения за 18 март конгрес в разрез с всичките си действия в посока на провеждането му от миналия септември насам, неочаквано Димитър Бербатов даде пресконференция на 15-и. На нея обяви, че футболният съюз готви на предварително уречената дата таен конгрес, за да не участват клубовете от опозицията.
На 18-и се случи точно обратното - клубовете от опозицията някак проникнаха в зала 3 на НДК и направиха конгрес без участието на ръководството на БФС и без делегати, подкрепящи настоящия президент Борислав Михайлов (б.р. - той впрочем бе освободен от длъжност на състоялия се форум). Доказателството за липса на инакомислещи: Бербатов бе единствен кандидат и избран за президент със 100% от гласовете на присъстващите. Дори Михайлов, с всичките му кусури, бе допускал конкуренти за изборите. Друг е въпросът, че при него по една или друга причина вотът винаги е бил предварително ясен.
Къде сгрешиха и Бербатов, и БФС?
Към момента грешките на ръководството на футболния съюз относно случката на 18-и изглеждат в две посоки. Първо - че внезапно обяви отмяна на конгреса за тази дата и така генерира недоволство, довело до изкривената форма на общо събрание. И втора, много необяснима грешка бе решението да остави резервацията за 18 март в зала 3 на НДК за някаква си конференция (такава нямаше и досега не е ясно каква трябваше да е тя). И тези грешки породиха съмненията на опозицията, че се планира нещо подмолно.
Основната слабост на Бербатов и екипа му бе липсата на търпение. Вероятно след седмица-две, най-късно до месец съдът би се произнесъл по охранително производство относно подписката на 280 клуба от опозицията, които искаха свикване на конгрес. И такъв щеше да бъде насрочен по съдебен път - нещо вече изпитано. Опасенията, че с контрадекларации, подписвани под натиск от БФС, се стопяват гласовете, не кореспондират с твърденията на Бербатовия екип, че всъщност има подкрепата на много повече клубове. Отделно - в Софийския градски съд се водят и няколко дела срещу решенията на конгреса от 12 октомври 2021 г. Ако жалбоподателите са в правото си, съдът би го обявил за нищожен и би постановил провеждането на нов.
И припряността на Бербатов, съчетана със съвети към него да проведе на 18 март "свой конгрес", чиито решения ще минат в съда, доведе до фарса. Да, възможно е форумът да е бил изпълнен изрядно от юридическа гледна точка и да има шанс за признаване дори от Върховния касационен съд, но към момента всичко това изглежда като лош PR ход. Дори може да се окачестви като автогол.
Обединение ли???
Според сайта на БФС членовете на футболния съюз към 27.10.2021 г. (т.е. включително приетите на конгреса от миналата есен) са 670. Вписаните в регистъра на спортното министерство - т.е. лицензираните клубове, пък са 632. Ако приемем за меродавен по-малкия брой, присъствалите на 18 март в зала 3 на НДК 76 делегати представляват едва 12% от всички признати от ММС футболни клубове в страната (при 670 клуба е 11,3%).
А с 11-12%, извинете, за каква представителност на конгрес говорим?! Още повече че нямаше представители на основни клубове като "Левски", "Лудогорец" и т.н. И най-вече липсваха пратеници на ФИФА и УЕФА, което допълнително удря по претенциите за легитимност на форума.
Реакцията на БФС
От футболния съюз реагираха с крути мерки. Още по време на събранието, провеждано от Бербатов, то бе обявено за "фарс", "абсолютно нерегламентирано мероприятие" и "проява, легитимираща анархизма и беззаконието в страната ни".
Борислав Михайлов пък коментира пред "Спортал": "Грозно, скандално и незаконно! Няма да позволя на никого да се упражнява безнаказано на гърба на българския футбол. Последствията ще са големи! ФИФА и УЕФА знаят всичко за този фарс! Едни са играли и работят за българския футбол, докато други го правят само за себе си".
Пет дни след събранието, на извънредно свикан Изпълком бяха изхвърлени от футбола общо 104 клуба, като членството им в БФС бе прекратено. Сред тях бяха и всички, участвали на форума аматьорски клубове. Трите професионални клуба, сред които и "ЦСКА-София", се разминаха само със сериозни глоби именно заради професионалния си статут.
Следва съд и неяснота задълго
Оттук насетне бъдещето на управлението на БФС е в ръцете на съда. Той трябва да се произнесе по делата от предишния конгрес (12.Х.2021), а и да прецени дали решенията на този от 18 март може да бъдат признати и Бербатов да бъде вписан в Търговския регистър като президент на БФС. От ръководството на футболния съюз със сигурност също ще си търсят правата по съдебен път. Което означава още мъчителни месеци, а може и години на неяснота. Ще е важна и думата на ФИФА и УЕФА, като и Бербатов, и Михайлов обявиха, че се надяват на преценката им. Засега от двете големи футболни асоциации се въздържат от ясно становище, но дават да се разбере, че приемат ръководството на БФС, избрано на 12 октомври, т.е. Борислав Михайлов.
Дали заради непредставителната бройка делегати, дали заради липсата на хора от УЕФА и ФИФА, дали заради възможността форумът от 18-и да удари на камък в съда, Бербатов веднага след избора му за президент призова за нов, обединителен конгрес ("Решението е само едно - обединителен изборен конгрес и да се реши веднъж завинаги кой ще бъде избран"). След като този явно бе разединителен.
Има и възможност, допусната от самия Бербатов - ФИФА да назначи служебно ръководство, което да свика и организира изборен конгрес, "за да се излезе от тази патова ситуация".
Засега се очертава нов конгрес, който предстои да бъде насрочен, но той няма да е изборен. На него трябва да бъдат приети бюджет и програма на БФС за периода 2022-2026.
Ако съдът обаче реши друго и все пак се стигне до нови избори, интересно с какви доводи Бербатов ще спечели подкрепата на основната маса клубове, още повече че подкрепилите го бяха изключени. Защото със случилото се миналия петък той определено загуби значителна част от симпатиите, които си бе осигурил в последната година.
Заема ли страна спортният министър по спора на БФС с Бербатов?
По презумпция министърът на младежта и спорта би трябвало да запази неутралитет в спора между Димитър Бербатов и Борислав Михайлов за властта в БФС и да изчака решението на съда. С някои свои действия и изказвания обаче Радостин Василев дава ясен знак, че отношението му към настоящото ръководство на футболния съюз е негативно.
"Няма да отговоря директно, но още ви попитам вас. Вие смятате ли, че трябва да има промяна в БФС? Не е необходимо отговорът да бъде изричан на глас от мен, но знаете какъв е той" (към журналисти на 17 декември): "Смятам, че промяната, която тръгна в държавата, неминуемо ще стигне и до Българския футболен съюз" (на 13 февруари пред "Нова телевизия" и 13 март във Фейсбук) и все в този дух...
На всичко отгоре Василев реши лично да се яви в НДК на 18 март за организираното от Димитър Бербатов общо събрание, вместо да се задоволи да изпрати само свои служители от инспектората.
"Тъй като това е спортна федерация, лично дойдох да се убедя коя зала е пълна и коя е празна. Аз съм тук да удостоверя едни факти, които са от особено значение за тази федерация. Не мога да взимам страна. Аз съм контролиращ орган на всички федерации. Министърът няма място да се бърка", обясни Василев. Но тъкмо присъствието на Василев по това време и на това място създаде усещане, че той заема страна в конфликта.
А от БФС се възмутиха от бездействието в случая на държавните органи, включително и ММС - умишлено или не. "Провеждането на абсолютно нерегламентирано мероприятие и провъзгласяването му за официално, при това - пред безучастния поглед на държавните власти - е недопустима проява, легитимираща анархизма и беззаконието в страната ни", заявиха от футболния съюз.
Да припомним - всяка държавна намеса в работите на някоя национална футболна федерация носи риска за тежки санкции от страна на ФИФА и УЕФА. Добре е и Радостин Василев да не забравя за това...
