Медия без
политическа реклама

Как България се изложи с мераците си за Евро 2028 и Мондиал 2030

Целият ентусиазъм заприлича на трупане на рейтинг заради липсата на политическа воля и инвестиции в инфраструктура

През февруари 2019 г. в София спортните министри на България, Сърбия, Румъния и Гърция договориха текст за меморандум за намерение за учредяване на организационен комитет за подготовка на съвместната кандидатура за Евро 2028 и Мондиал 2030.
БГНЕС/ММС
През февруари 2019 г. в София спортните министри на България, Сърбия, Румъния и Гърция договориха текст за меморандум за намерение за учредяване на организационен комитет за подготовка на съвместната кандидатура за Евро 2028 и Мондиал 2030.

Когато през есента на 2018 г. четири балкански държави (България, Гърция, Румъния и Сърбия) изразиха първоначално намерение да издигнат обща кандидатура за европейското първенство по футбол през 2028 г. и за световното през 2030 г., се заговори усилено за добрите шансове на тази идея. Тогава страната ни имаше голямо желание и известни изгледи да успее. В следващите месеци, през които не се предприемаше нищо съществено по кандидатурата, поне в България, шансовете постепенно се изпариха и остана само меракът. Сега вече и него го няма, да не говорим за някакви реални изгледи за успех при гласуванията. С което държавата ни, която бе сред най-активните в инициативата, се постави в положение да изглежда доста нелепо в очите на страничните наблюдатели.

Но да видим

 

как и защо се стигна дотук?

 

Идеята за кандидатура за голям футболен форум най-често е плод на внимателно разработена програма, която да осигури печалба на страната домакин. Но се случва (особено напоследък) икономическите мотиви да отстъпят на заден план за сметка на идеята да се направи реклама на държавата (и нейните управници). Мондиал 2018 в Русия и предстоящият догодина в Катар са типичен пример.

Идеята за лъскане на имидж никак не бе чужда преди три години на политиците в три от балканските държави, които са обвинявани нерядко в авторитаризъм и/или популизъм - президентът на Сърбия Александър Вучич и тогавашните премиери на България (Бойко Борисов) и Гърция (Алексис Ципрас). И такава кандидатура, към която бе присъединена и Румъния (най-вероятно заради вече изградените там нови стадиони), бе добра възможност.

След първоначални разговори по телефона между тези политици се стига до първа опознавателна среща - в Белград през ноември 2018 г., с участието на тогавашните министри на спорта на Румъния - Богдан Константин Матей, на Сърбия - Ваня Удовичич (той и в момента заема поста, единствен от всички), на България - Красен Кралев, и зам.-министъра в Гърция Георгос Василиадис. На нея бе изразено общо намерение за провеждане на световното първенство през 2030 и/или поне европейското две години по-рано. Пък ако и двата опита са неуспешни, евентуално ще се кандидатства за Евро 2032.

Последваха интензивни срещи и разговори. Тази точно преди Коледа - на 22 декември 2018-а, пак в Белград, се запомни най-вече с това, че на президента на БФС Борислав Михайлов му прилоша. През февруари 2019 г. в София същите шефове на спортни министерства стигнаха до разбирателство по текста на меморандума за създаване на организационен комитет за подготовка на кандидатурите. Той бе подписан малко по-късно, през април, в Солун. Тогава четирите страни се разбраха, че трябва да се дадат сериозни гаранции, че нито една държава няма да се откаже след официализиране на кандидатурата до завършване на процеса - без значение от политическата ситуация в страните.

"Вярвам, че обществото успя да приеме идеята за обща кандидатура за престижен спортен форум, защото това е шанс да направим нещо добро за Балканите, нещо историческо, което ще помогне изключително много за развитието на региона", заяви тогава Красен Кралев.

Но... резонансът от този шумно оповестен меморандум заглъхна. Например, на наскоро проведения извънреден конгрес на БФС преизбраният Борислав Михайлов дори вече не говори за тези съвместни кандидатури. А само подхвърли, че при първа възможност щяло да се предложи на държавата изграждане на нов национален стадион...

 

Политически промени

Основната причина за спихването на ентусиазма е, че в три от четирите държави (без Сърбия) се смениха правителствата. А с това и приоритетите. В Гърция Ципрас отстъпи властта на Кириакос Мицотакис, лидер на "Нова демокрация". В Румъния социалдемократите, при чието управление възниква идеята за подобна кандидатура, са сменени от Националлибералната партия. В България пък, след отстъпването от власт на силно привързания към футбола Борисов, дойде служебно правителство, което, разбираемо, в нито един момент не зачекна темата за подобна кандидатура.

 

Срокове

Няма какво да се заблуждаваме - при липсата не само на строежи, но дори и на планове за строителство на отговарящи на европейските критерии стадиони, е илюзия, че някой ще ни обърне внимание. Защото сроковете неумолимо изтичат.

УЕФА откри процедурата за кандидатстване и ще определи домакина на 18-ото европейско първенство (2028 г.) през септември 2023 г. На свой ред 74-ият конгрес на ФИФА през 2024 г. трябва да реши на кого да даде възможността да организира Мондиал 2030, който ще се проведе точно 100 години след първото световно първенство в Уругвай. Двата избора изглеждат все още отдалечени от настоящия момент, но времето за кандидатите всъщност е много малко.

А както е видно, в България и съседните ни държави не се прави нищо по въпроса. Още повече че ние не отговаряме дори на минималните критерии на УЕФА за Евро 2028. А те са, че дори съвместна кандидатура трябва да предостави най-малко 3 модерни стадиона за поне 30 000 зрители. Такива България няма как да предложи. Да не говорим за стадиони за по над 40 000, над 50 000 и над 60 000 места, каквито също се искат.

 

Ситуацията с инфраструктурата

В началото, докато вървяха усилени разговори на високо ниво между четирите правителства, спортният министър Красен Кралев обикаляше из страната, за да подбере подходящите градове, които да приемат евентуалните мачове на европейско (световно) ниво. Изборът се сведе до София, Пловдив, Бургас и Варна. В столицата вариантите бяха нов национален стадион, основно модернизиран "Васил Левски" или пък "Българска армия", също след мащабна реконструкция. В Пловдив се предвиждаше градският стадион да бъде тотално обновен, в Бургас - да се изгради "Черноморец Арена", на мястото на овехтелия ст. "Черноморец". А във Варна трябваше евентуално да бъде завършен ст. "Варна", на мястото на бившия "Юрий Гагарин".

Няма никаква нужда от детайлно разясняване къде какво се прави. Отговорът е - никъде нищо. Или почти нищо, защото във Варна се чопли нещо по стадиона, но с темпове, които обещават завършване неясно кога.

 

Горчиви спомени

Във ФИФА и УЕФА не вярват само на добри намерения. Държавата ни (и специално Бойко Борисов) и БФС (начело с Борислав Михайлов) знаят отлично това, предвид жалкия ни опит да лансираме София за един от градовете, които да приемат мачове от Евро 2020.

Първоначално се тръгна с апломб, като бе използвана за опора офертата на германската фирма IFS да строи нов стадион на мястото на "Славия". Посочено бе, че съоръжението ще бъде копие на това на германския "Майнц 05" и инвестицията ще между 32 и 40 млн. евро. БФС прегърна идеята. Но... от IFS пресметнаха, че вложените средства много трудно ще се възвърнат, ако там домакинстват само "Славия" и националният отбор. Имаше нужда от още един клуб със силна фенска маса, която да осигурява достатъчна посещаемост. Предложението бе това да е ЦСКА (тогава още не във фалит). Но привържениците настръхнаха само от мисълта, че трябва да се местят от "Българска армия". Това торпилира идеята в зародиш и постепенно интересът на IFS намаля и накрая секна.

Но БФС и Бойко Борисов не мирясаха, докато не бъде издигната кандидатурата на София. Предложено бе друго - реконструкция на "Васил Левски", след като пропадна идеята за нов национален стадион. Получена бе правителствена подкрепа, но само тя не бе достатъчна, защото на повечето места, които кандидатстваха и бяха одобрени, стадионите вече бяха завършени (Лондон, Рим, Мюнхен, Глазгоу, Амстердам, Букурещ, Копенхаген). Или бяха почти готови (Санкт Петербург, Баку и др.). А при нас комплексната оценка бе доста ниска - неподходящо разположение на "Васил Левски" в самия център на града, което би създало проблеми с логистиката при големи мачове, липса на достатъчен капацитет на летище София, самото състояние на "Васил Левски", по който не бе направено нищо съществено за модернизация, извън гръмките проекти и т.н. 

 

Издишаща отвсякъде кандидатура

След като България се опита да се бори през 2014 г. за Евро 2020 с "Васил Левски" и не успя, а и до сега (есента на 2021 г.) все така нищо не е подобрено по стадиона, трудно някой във ФИФА и УЕФА би повярвал, че изведнъж това архаично съоръжение от 1953 г. ще стане стадион красавец за Евро 2028 или Мондиал 2030. А какво да говорим за останалите "арени" - в Пловдив, Бургас и Варна?! 

Отделно, че откъм довеждаща и отвеждаща инфраструктура нещата не изглеждат също добре. Летище София вместо да се разширява, много вероятно ще остане без Терминал 1. За летищата в останалите три града също не се предвиждат към момента грандиозни планове (като за домакин на голям шампионат). А и дори Борисов в последната година на третото си правителство вече не прегръщаше толкова горещо идеята за обща кандидатура. По много причини - финансовата криза, породена от пандемията от COVID-19, протестите през лятото на 2020 г., охладняване на интереса от страна на Гърция и Румъния. А вероятно и Борисов най-после е осъзнал, че шансовете ни са нищожни, предвид силните настроения в полза на южноамериканската кандидатура (Уругвай, Аржентина, Чили, Парагвай), или (може би) осмислянето на причините за неуспеха за Евро 2020.

Но пък какво - за известно време бе пусната в обръщение дъвката за общата кандидатура. Дали от тънки сметки да се оползотворят едни много средства за нова инфраструктура, или просто от желание за по-висок рейтинг. Да, мечтите и големите приказки са безплатни. Не сме се охарчили чак толкова, освен за разходи и командировъчни по пътувания за първоначалните разговори. Но пък успяхме междувременно да съберем подигравателни погледи с тази вече трудно осъществима кандидатура. Това е най-сигурно от всичко.

Последвайте ни и в google news бутон