Медия без
политическа реклама

Как човек на Путин вся раздор в бокса и разгневи МОК

Шефът на IBA Умар Кремльов изключи украинците, а върна руснаци и беларуси в международните турнири

13 Окт. 2022
Умар Кремльов говори свойски с Путин по време на откриването на боксовия център в Москва миналия месец.
РИА Новости
Умар Кремльов говори свойски с Путин по време на откриването на боксовия център в Москва миналия месец.

Близкият до Владимир Путин президент на Международната боксова асоциация IBA (бивша AIBA) Умар Кремльов наруши препоръките на МОК, пося раздор и постави аматьорския бокс в опасност да бъде изваден окончателно от олимпийските спортове. Така накратко може да се опише случващото се в IBA през последния месец. А предшестващите събития говорят сами по себе си.

Като начало Кремльов и неговият Борд на директорите не допуснаха на извънредния конгрес в Ереван да се проведе избор за президент, на който опонент на руснака трябваше да е шефът на нидерландската федерация Борис ван дер Воорст. А форумът в Ереван бе свикан, защото Ван дер Воорст обжалва пред CAS отстраняването си като кандидат на редовния конгрес през май в Истанбул и Арбитражният съд в Лозана отсъди в негова полза.

В резултат МОК заяви, че е "изключително загрижен" за събитията на конгреса в Ереван.

След това Кремльов, човек от близкото обкръжение на Владимир Путин (по-рано той бе начело на охранителна компания и бе член на прокремълския мото клуб „Нощни вълци“), с когото наскоро откри т. нар. Международен боксов център в Москва, продължи методично да саботира МОК, който веднага след руската инвазия в Украйна през февруари препоръча федерациите да забранят участие на руски и беларуски спортисти и официални лица в международни форуми.

IBA бе сред онези 90% от централите, които се съобразиха с препоръките (останалите допускат руснаци и беларуси, но под неутрален флаг). Но сега стана първата, която взе обратен курс и предизвика сериозен раздор в аматьорския бокс.

Първо в края на септември, два дни преди злополучния конгрес в Ереван, бе решено украински боксьори да не могат да участват на международни състезания. Формално, защото има държавна намеса в работата на украинската федерация (УБФ). Затова Бордът на IBA назначи своя вицепрезидент Володимир Продивус за координатор на украинските боксьори.

Казусът е следният: Продивус, който бе президент на УБФ и един от приближените на Кремльов, напусна Украйна веднага след руската инвазия, а малко по-късно бе избран за вицепрезидент на IBA. Заради неговото заминаване от страната обаче за шеф на УБФ бе избран Кирило Шевченко и той е вписан в регистрите от украинското министерство на провосъдието.

Това е поводът за замразяване на членството на УБФ и наказанието на украинските боксьори. Последва силна негативна реакция срещу това решение, включително на боксовата асоциация на Ирландия, която призова за нови избори в IBA и заяви, че "изглежда, Кремльов избира път встрани от олимпизма".

МОК пък изрази "загриженост" и упрекна IBA, че не е позволила на членовете си да обсъдят това решение, а то е взето само от Борда. И обяви, че добавя и това към списъка с оплаквания срещу IBA, които ще повлияят на оставането на този спорт в олимпийската програма. Както е известно, МОК за втора поредна олимпиада - Париж 2024, отне правото на IBA да организира боксовия турнир и квалификациите, като същевременно постави бокса извън първоначалната програма за Лос Анджелис 2028.

След натиска, на украинските боксьори все пак бе разрешено да участват дори и под своя национален флаг (на европейското за юноши в Монтесилвано, Ит), но... под името IBA Ukrainian Team, а не Украйна.

Кремльов пък използва това развитие и неговият Борд излезе с изявление, че "никой спортист не трябва да страда независимо от обстоятелствата и трябва да може да представя страната си с гордост". Това засили опасенията, че се подготвя почвата за връщане на руснаци и беларуси. А когато Кремльов заяви, че е "дошло времето" последните да се състезават под собствен флаг, стана ясно, че това ще е следващият му ход.

И той не закъсня - на 4 октомври Бордът на IBA гласува с 14:1 и трима въздържали се за връщането на руснаци и беларуси. Имената на подкрепилите решението не се разкриват, но в 18-членната управа са президентите на 5-те континентални федерации (Африка, Америка, Азия, Европа и Океания), а останалите са гласувани на изборния конгрес през май в Истанбул. Сред тях са Елис Сеньол и Кърсти Харис от САЩ и Австралия, две от водещите страни в Common Cause Alliance - група национални федерации, големи критици на Кремльов. Останалите са от Камерун, Пуерто Рико, Тайланд, Гърция, Френска Полинезия, Мароко, Катар, Испания, Есватини, Шри Ланка, Унгария и Китай.

Очаквано Кремльов и Бордът бяха залети от критики. Борис ван дер Воорст заяви, че то "само ескалира рисковете, свързани с почтеността на боксовите състезания, което вече е най-проблемната област за IBA", и че "противоречи на препоръката на МОК и допълнително отдалечава IBA от олимпийското движение", което носи риск от окончателно изваждане на бокса от игрите.

МОК съобщи, че ще обсъди ситуацията още на следващото заседание на Изпълнителния си борд (5-7 декември). 

Шведската и финландската боксови федерации обявиха бойкот на всички турнири, на които участват руски и беларуски боксьори. Поският спортен министър Камил Бортничук пък призова колегите си да изпратят съвместно предложение до МОК за изваждане на IBA от олимпийското движение, защото това е началото на усилията на Русия да "върне своите спортисти в международния спорт".

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

бокс, Умар Кремльов, IBA

Още по темата