Твърденията, че България вече е футболно джудже, започнаха да се прокрадват след мача с Гибралтар (1:1) от турнира Лига на нациите и въобще не са плод на емоции от резултата.
Нека всъщност погледнем равносметката от серията мачове през юни в групата ни - три равенства (1:1 със Северна Македония, 1:1 с Гибралтар, 0:0 с Грузия) и една загуба (2:5 от Грузия). Нека повторим - без нито една победа срещу Северна Македония, Грузия и Гибралтар!
Накратко: дотук с гръмките ни амбиции за първо място, което би дало право на плейоф за Евро 2024. Сега най-много да се борим за втората позиция. И то - ако победим Северна Македония като гости и се надяваме преди това на тяхна грешна стъпка в Тбилиси.
Резултатът от поредното ни потегляне с голяма кошница е трагичен. И за да не остане съмнение къде точно се намираме на футболната карта на Европа, дойде и резултатът на младежкия ни тим, който също завърши 1:1 с Гибралтар там, на същия стадион под скалата и край летището, където се измъчиха преди това и мъжете. Забележете - това бе първа точка и първи вкаран гол в групата за младежите на Гибралтар, които са полупрофесионалисти. И тяхната голова разлика, благодарение на това попадение, е 1:39...
Инцидент и хейтърство
Тежкият инцидент с националния отбор в Тбилиси в петък вечер, когато пострада сериозно халфът Тодор Неделев, шокира националите, но им даде и удобна нова опорна точка - че са жертва на хейтърство. Под този знаменател те включиха не само наистина неуместните коментари след катастрофата, ами и критиките за играта им изобщо.
"Хейтърството е завлядяло цялата ни държава, не само футбола", обяви вратарят и капитан Николай Михайлов след 0:0 с Грузия. Временният селекционер Георги Иванов-Гонзо добави: "Футболистите показаха, че се борят мъжки. Много помия се изля върху тях, но обществото ни показа, че никой не е уважаван".
Това дава една удобна позиция за футболистите, че са жертва на неприязънта на фенове. Но нека видим имат ли почва критиките срещу държавния ни футболен тим.
Статистиката е жестока, играта - жалка
За съжаление, нападките срещу отбора са съвсем основателни. В домакинството срещу Северна Македония точните удари към вратите бяха 1:5 в полза на съперника. По посока на вратите - също 1:5. И това - на наш терен. Отборът на Гибралтар пък си бе съвсем равностоен срещу нас - 4 удара във вратата за тях, 6 за нас. За загубата с 2:5 от Грузия в Разград по-добре да не отваряме дума.
А при гостуването в Тбилиси отправихме един-единствен анемичен удар. Който дори не бе броен от селекционера на грузинците Вили Саньол. Французинът, световен вицешампион от 2006 г. и възпитан човек, не се сдържа и след мача си каза какво мисли: "Не мисля, че друг път сме играли домакински мач, в който опонентът ни не е отправил нито един удар към нашата врата".
Що се отнася до играта - особено срещу Северна Македония и в двата двубоя срещу Грузия, лъсна колко несъстоятелни са претенциите ни за каквото и да е в момента. Националите ни играят (подобно на футболистите от вътрешното първенство) двойно по-бавен футбол от съперника, липсва агресията в единоборствата, в атаките, липсва ни играта с едно докосване, движението на терена без топка е под всякаква критика, преливането в линии - също.
Всъщност линиите доста често са разпокъсани на терена, без някой да прави връзка между тях. Или тези опити за изнасяне се прекъсват много лесно от съперниците. Тимът ни дори не практикува преса по терена (сигурно защото няма да издържи физически). За заучени комбинации в хода на атаките по-добре да не отваряме дума. Срещу Грузия там, да речем, малкото опасности за нас си ги изработваше почти винаги сам Мартин Минчев.
Е, тогава няма защо националите и в БФС да се сърдят на определението "футболно джудже". В момента нищо не ни отличава от отбори от чергата на Гибралтар, Малта и Люксембург (които също ни правят равенства), Лихтенщайн, Андора и т.н.
Примери за пораженческо мислене
Черната статистика на националния отбор (8 поредни мача без победа, 22 гостувания без успех и 10 поредни двубоя без "суха мрежа" - този в Грузия бе първи без допуснат гол) се отрази несъмнено на самочувствието ни. Такова вече не се забелязва. Пролича си и в гостуването срещу Гибралтар, където вече трябваше да се надиграваме и нашият отбор не показа достатъчно воля, за да се наложи.
Лошото е, че това пораженческо мислене, типично тъкмо за футболните джуджета, ни кара да се радваме вече на равенство с Грузия. "Хареса ми това, че футболистите показаха, че са мъже и не отстъпват и педя терен", изтъкна Георги Иванов. Още по-далеч стигна един от най-опитните - левият бек Антон Недялков: "Играхме на живот и смърт. Отговорихме на очакванията. Надявам се да играем така във всеки мач (?!)". Дано се е шегувал... Или пък десният бек Иван Турицов, който след щастливото равенство със северномакедонците заяви: "Щом не успяха да ни победят, не са уау".
Но не са виновни те. А ръководството на БФС, което помпа видимо безпочвено самочувствие, че все още сме някакъв фактор. Ето, след 0:0 с Грузия на сайта на футболния съюз се появи заглавие, което по никакъв начин не кореспондира с мача: "България се изправи след шока и спечели точка в Грузия".
Не е зле също така пак и пак да си припомним изказването на президента на футболния съюз Борислав Михайлов от миналата есен, когато каза: "В сравнение с държавите около нас и на национално, и на клубно ниво сме много по-добре"...
Без оставки и все така
Селекционерът Ясен Петров единствен излезе с чест от ситуацията и подаде оставка. След всички приказки как ще стъпим на здравата база от показаното в Тбилиси и ще се вдигнем занапред, явно не ни очакват добри времена скоро. Никой от управата на БФС няма да поеме лична отговорност за толкова провалени кампании от идването им на власт през 2005 г. (пак да го подчертаем, трябва всеки път - 5 поредни световни и 4 европейски първенства). Явно ще се кара постарому, но с нов треньор. Ще се твърди, че от страна на БФС всичко е изрядно - бюджет, премии, осигурени лагери и т.н. И дотолкова. Нещата ще си продължат с преследване на лични користни цели - в клубовете, в първенството...
Ще слушаме обобщения като на Георги Иванов в Гибралтар: "Явно толкова са ни възможностите... Трябва да приемем реалността такава, каквато е". Или пък на Николай Михайлов: "Това е реалността. Всички заедно трябва да излезем от тази ситуация".
Но какво пък - специално Михайлов тези приказки от типа "дайте да дадем" ги е научил явно по наследство, защото баща му, президентът на БФС, нито един-единствен път не е казал, че има вина за явно трагичното състояние на футбола ни. Ето и сега - намислил е да прави обществен съвет, който да мъдри как да се излиза от тинята. Тоест - управленска немощ или още по-голямо размиване на личните отговорности...
