Да сте чули някой от ръководството на БФС да поеме вина, че сме пропуснали 5 поредни световни и 4 европейски първенства от идването на тази власт във футбола ни през 2005-а? Няма и да чуете.
Вечният отговорник за националния отбор Йордан Лечков има една опорна точка - футболистите не стават. Не пропусна да я лансира и при унизителната загуба с 2:5 от Грузия в неделя: "Липсва ни класа, то се вижда." Заради подобни свои изказвания през годините той успя да докара лидери като Димитър Бербатов и Ивелин Попов до отказване от държавния тим, което бе загуба за всички. Собствена вина обаче никога не е посочил.
Такава не вижда (или поне не показва, че е открил) и президентът на футболния съюз Борислав Михайлов. Напротив - той парира всеки опит за критика срещу него за състоянието на А отбора със
своите си вечни доводи:
осигурени са средства за повиквателни, за лагери, за пътувания, за премии. Дори посочи в декларация виновните - футболистите. Сега и обществен съвет за благото на футбола ще сформира. Какво повече искате?! Оставка? Ами подадена беше през октомври 2019 г. Е, после бе оттеглена през април м.г., но нали уж бе за благото на футбола ни.
Освен че изтъква своя принос за финансовото обезпечаване на националите, Михайлов не обича да го критикуват или да му задават неудобни въпроси в неприятни моменти. Ама никак не обича. Ето, при погрома от Грузия той се изниза още преди почивката при резултат 0:2. Дали защото бе ядосан на подобието на футбол от отбора ни, или пък не искаше да бъде питан. Той вече има опит в подобно изсулване - нека си припомним домакинската загуба с 2:3 от Косово през юни 2019 г. Тогава личният му джип влезе на пистата на ст. "Васил Левски", за да го вземе от ложите. Това струва поста на директора на Националния стадион Георги Кузев, но какво от това - Михайлов си спести критиките.
А такива той напълно заслужава. Не само заради клишето, че националният отбор е лицето на футбола ни. Състоянието на футболистите ни, от които има само един в Топ 5 от първенствата в Европа (Петко Христов - "Специя"), е проекция и на слабия ни шампионат, но и на
липсата на работеща стратегия за развитие
на детско-юношеския футбол. Пресни са спомените от последния опит за въвеждане на единна методика, изготвена от Красимир Балъков, която "загина" заедно с оставката на Михайлов. Сетне, след завръщането си на бял кон, президентът на БФС обеща да търси средства за реализиране на проекта. Е, явно още ги търси. Има някаква концепция, заложена в план 2022-2026. Дори и тя да бъде въведена (което е още в необозрим хоризонт), резултатите ще дойдат далеч след 2026 г. Което предвещава още пропуснати първенства.
Макар че и липсата на класа не е вече достатъчно оправдание. В състава на Грузия няма големи звезди. Сред титулярите бяха четирима футболисти от тамошното първенство (трима от "Динамо", Батуми), играчи на "Анортозис" (Кип), "Слован" (Слвк), "Копенхаген" (Дан), "Уйпещ" (Унг), "Жил Висенте" (Порт), полските "Лех" и "Краковия"...
Но пък те играха физически агресивно, с много добра висока преса, правеха бързи атаки с по едно подаване - всичко, което ни липсваше. И изобщо - вижда се голяма промяна у тях след наемането на Вили Саньол за треньор през февруари 2021 г. И грузинците вече нямат общо с тима, който падна в София с 1:4 миналата година.
За северномакедонците пък да не говорим. След участие на Евро 2020 и финален плейоф за Мондиал 2022, те са фаворит в групата, колкото и да не можем да го преглътнем. Доказаха го и при равенството 1:1 в Разград, когато ние отправихме два удара в очертанията на тяхната врата, а те към нашата - 9. А в състава си имат играчи на "Наполи" (Елиф Елмас), "Шалке 04" (Дарко Чурлинов)... И почти никой от тяхното си първенство.
Но ние явно добре се заблуждаваме, щом не прозряхме моментната картинка в двубоя срещу Северна Македония. Даже десният ни бек Иван Турицов каза след мача: "Щом не успяха да ни победят, не са "Уау"...
Но какво да каже той, щом като заблудата идва от главата на футбола ни. Нека си припомним как Борислав Михайлов преди конгреса на 12 октомври м.г. с бодър предизборен тон заяви пред "Спортал": "В сравнение с държавите около нас
и на национално, и на клубно ниво сме много по-добре."
Дано не продължава да си мисли така...
Защото при неговото управление се натрупаха достатъчно резултати на А отбора, за които да не иска да си спомня - 0:6 от Англия в София, 1:6 от Сърбия, 2:7 от Япония, 1:5 от Шотландия, 1:4 от Кипър, 2:3 от Косово в София, сега 2:5 от Грузия...
За пропуснатите първенства стана дума. Но и в другите формации не е розово - младежите ни ги няма вече на 17 поредни европейски първенства. Юношите стигнаха до Евро 2022 (второ за тях в историята), но останаха на последно място с 1 точка (както и на другото им участие - през 2015 г., когато бяха в играта заради домакинството). Юношите до 19 г. пък имат само три евроучастия в ерата "Михайлов" (2008, 2014 и 2017 г.) от общо 14 възможности... Всичко това показва явно неумение да се реагира на проблемите. Какво иначе да е, щом това е резултатът за 17 години управление...
Разбира се, трябва
да се отчетат и грешките на Ясен Петров.
Особено срещу Грузия. Когато разби централната двойка защитници Петко и Андреа Христови, оставяйки първия на пейката. И пусна на левия бек Едисон Йорданов, през когото минаха повечето опасности. И така и не опита да противопостави някой по-борбен халф на агресивните грузинци (Георги Костадинов и Кристиян Малинов си останаха резерви), а предпочете да залага на техничари. Да не говорим, че в състава ги нямаше няколко футболисти в добра форма - Илиан Илиев-младши ("Аполон", Кип), вратаря на "Кеймбридж" Димитър Митов, който бе избран за №1 в тазгодишния турнир за Купата Англия, винаги раздаващия се Спас Делев ("Лудогорец"), изнеслите нелоши игри в Португалия Стивън Петков ("Фейрензе") и в Унгария Янис Карабельов (вицешампион с "Кишварда") и т. н.
Но каквото и да е решил, той си пое отговорността и се оттегли с нерадостна равносметка от 17-те си мача (3 победи, 5 равенства и 9 загуби). Като в четирите двубоя през тази година записа 1 равенство (със Северна Македония) и 3 загуби (включително и първа в историята от Катар).
Но друг няма кой да поеме вина. В БФС не виждат такава или пък трудно се разделят с розовите очила. Например, президентът на "Славия" Венцеслав Стефанов, чиято дума още се чува във футболния съюз, каза преди началото на кампанията в Лига на нациите: "100% сме фаворити. Ако нямаш тази мисъл, ми седи си у вас! Северна Македония - какви са тия? Грузия има израстване, ама е Грузия. Ако почнем от тях да се плашим, да закрием този спорт и да играем петанка."
Сега, няколко дни по-късно, това със закриването не изглежда лоша идея. Или поне оставката на това ръководство, което употреби 11 треньори за последните 17 години. Без никакъв резултат.
