Независимо разследване на скандалния боксов турнир на олимпийските игри в Рио `16 разкри над 10 манипулирани двубоя като част от голяма схема за уреждане на резултати.
149-страничният доклад на екипа, воден от канадския юрист проф. Ричард Макларън, разкри, че в международната федерация по аматьорски бокс (AIBA) е господствала "култура на манипулации на мачове". Имало е дори шестцифрен подкуп, а част от схемата е била и българско техническо лице - Стела Стоянова. Докладът подчертава съучастието в схемите на тогавашните президент (У Чин-Куо) и изп. директор (Карим Бузиди) на AIBA.
При представянето на доклада проф. Макларън заяви: "Мачове са били манипулирани заради пари, заради полза за AIBA или за благодарност към национални федерации и национални олимпийски комитети, както и към домакини на шампионати за тяхната финансова и политическа подкрепа. Боксът има проблем. Не проблем с правилата и процесите, а с хората. Много дълго някои хора са работили извън правилата."
Заключенията
Докладът не може да определи точния брой манипулирани мачове, но те са поне 11. Той потвърждава, че сред нагласените са 1/4-финалът в кат. 56 кг Владимир Никитин (Рус) - Майкъл Конлан (Ирл) и финалът в кат. 91 кг Евгений Тишченко (Рус) - Василий Левит (Каз). В тези срещи победата бе присъдена на руснаците, което доведе до остри протести от загубилите боксьори, като Конлан дори показа среден пръст на съдиите и в остро тв интервю ги обвини в корупция.
Разследването е открило и "проблеми във връзка с решението да се присъди победа по точки" на Тони Йока (Фр) във финала при най-тежките (+91 кг) срещу Джо Джойс (Вбр).
Установено е още, че е предложен подкуп от $250 000, за да бъде уреден полуфиналът в кат. 60 кг между Отжондалай Дрожнямбу (Мон) и Суфиян Умиха (Фр). В крайна сметка подкупът не е бил платен, а монголецът е загубил "с много необичайно точкуване", което е било едно и също в петте карти на арбитрите край ринга.
Докладът подробно описва как "съобразяващи се и съдействащи" съдии и арбитри са действали в "среда на страх, сплашване и подчинение", създадена от AIBA.
"Одобрението, признаването и подкрепата на манипулационната схема" от страна на У и Бузиди са били "жизненоважни за успеха на корупцията" по време на игрите. Докладът установява, че двамата шефове са били "ключови участници в организирането на схемата, позволила процъфтяването на манипулациите".
"Например Бузиди е поел правомощията на две постоянни комисии. И така е контролирал назначенията на съдии и арбитри, които или са били наясно какво става, но ще се съобразяват с манипулациите, или такива, които са некомпетентни, но искат да продължат да бъдат на тези длъжности, така че са били готови да си затварят очите", разкрива докладът.
У Чин-Куо пък е избягвал каквото и да е обсъждане на случващото се в докладите си до МОК, докато бе в Изпълнителното бюро на олимпийския комитет, "с което маскирал корупционните действия, оставяйки лъжливи впечатления в МОК за работата на AIBA".
Докладът потвърждава и това, че на конкретни рефери и арбитри са давани определени мачове, за да е сигурно, че ще бъдат манипулирани. Квалификационните турнири за Рио `16 са били "тренировъчното поле", на което методите за уреждане, използвани на игрите, са били "прецизно настроени".
Системата се обляга на "корумпирани рефери и арбитри и на комисията по жребия за разпределение на съдии", водена от бившия временен президент на AIBA Мохамед Мустасан. Тя е станала възможна, защото ключови лица са решили, че правилата не се отнасят до тях. "Семената за това са посети години преди това - започвайки минимум от първите олимпийски игри през XXI век (б. р. - Атина `04) и продължавайки поне до Лондон `12", допълва докладът.
Българската следа
Едно от често споменаваните имена (36 пъти) в доклада е на Стела Стоянова, бивш изп. директор на българската боксова федерация (БФБ). Тя е била част именно от 3-членната комисия за разпределяне на реферите в Рио `16. Тази комисия често е назначавала съдиите за даден мач ръчно, макар по правилник това да е трябвало да става чрез компютър.
Стоянова е заемала ключови постове в подобни комисии, макар да е изключена от БФБ през декември 2015 г. Настоящият изп. директор Светослав Сапунджиев е уведомил AIBA да спре да ползва Стоянова като техническо лице, но настояването е било отхвърлено, независимо че по устава на AIBA всяко длъжностно лице, изключено от национална федерация, трябва да се изключи и от международната.
Докладът посочва, че Стоянова е била член на такива комисии също в три квалификационни турнира за Рио `16 и на световните първенства за мъже в Доха `15 и за жени в Астана `16.
"Събраните доказателства сочат, че Стоянова е била с ключова роля за манипулациите в Рио и в предшестващите квалификации, на които е назначавана заедно с Мохамед Мустасан - пише в доклада. - Назначението на Стоянова и Мустасан в комисията в Рио е увеличило възможностите за манипулиране на назначението на съдиите."
Възможни последствия
Настоящият президент на AIBA Умар Кремльов заяви, че федерацията е наела за това разследване проф. Макларън, защото няма какво да крие.
"Ще работим за внедряване на всички направени препоръки. Ще обсъдим с юристи и евентуални действия срещу онези, които са участвали в манипулациите. В семейството на AIBA не трябва да има място за никого, който е уреждал мач", допълни руснакът.
Разследването на екипа на Макларън продължава с това дали е имало корупция в управлението на AIBA. Очаква се във фокуса да са У, който се оттегли като президент през 2017 г., и неговият наследник - узбекът Гафир Рахимов, принуден да напусне през юли 2018-а, след като бе свързан с трафик на хероин.
Още след скандалите от Рио `16 всички 36 рефери и арбитри от турнира бяха отстранени, включително и Стела Стоянова. Същевременно на AIBA бе отнета организацията на квалификациите и олимпийския турнир в Токио 2020, поверени на комисия на МОК.
Очаква се също така и официалното изваждане на бокса от програмата на игрите в Париж `24.
Реакции
Две от жертвите на манипулации в Рио - Майкъл Конлан и Джо Джойс, поискаха AIBA да коригира класирането в техните категории. Конлан също така призова всички виновни технически лица да бъдат съдени.
"Смятах, че всичко това ще остане скрито, но 5 г. по-късно истината излиза наяве. Радвам се, защото това показва, че постъпката ми тогава бе справедлива. Аз бях действащият световен шампион, поставен под №1, фаворит за златото и мечтата ми беше отнета. Но може да съм двукратен олимпийски медалист, искам си медала - каза Конлан, който е бронзов призьор от Лондон `12.
Ако не бе отпаднал от Никитин на 1/4-финала в Рио, той щеше да е отново с отличие (сега бронзът е за Никитин, който загуби на полуфинала от вицешампиона Шакур Стивънсън (САЩ).
"Този доклад ми даде надежда за справедливост. За да има справедливост, няма да е достатъчно да изгонят от бокса замесените в корупция. Това е престъпление, спортна измама. Трябва да бъдат съдени", добави Конлан, като поиска също така AIBA да отмени глобата от 10 000 швейц. франка, наложена му в Рио заради неговите обвинения в корупция.
Джо Джойс пък поиска златния медал. "Сигурен съм, че бях победител във финала и заслужавам златото. Ако е имало корупция, а изглежда, е имало, вярвам, че AIBA и МОК ще се опитат да защитят честността в спорта и ще ми дадат златния медал", каза Джойс, който също като Конлан вече е професионален боксьор.