Медия без
политическа реклама

Париж 2024 вдигна непреодолима бариера за българските атлети

Състезателите ни може да разчитат на квоти само по ранглиста, тъй като нормативите изглеждат непосилни

21 Дек. 2022
От българския атлетически отбор 17-годишната състезателка в скока на дължина Пламена Миткова е относително най-близо до нивото на нормативите за олимпийските игри в Париж 2024.
ЕПА/БГНЕС
От българския атлетически отбор 17-годишната състезателка в скока на дължина Пламена Миткова е относително най-близо до нивото на нормативите за олимпийските игри в Париж 2024.

Световната федерация по лека атлетика (WA) обяви квалификационната система, по която ще бъдат раздавани квоти за олимпийските игри в Париж 2024. Оповестените нормативи са значително по-тежки в сравнение с тези за Токио 2020 в почти всяка дисциплина както при мъжете, така и при жените.

При мъжете единствено стандартът в спринта на 400 м е занижен с 10 стотни - от 44,90 на 45,00 сек., а този в скока на височина остава без промяна - 233 см. При жените е запазена границата единствено в хвърлянето на копие - 64 м, докато всички останали дисциплини са с по-висока летва.

"Нормативите за класиране на олимпийските игри в Париж 2024 отразяват нивото на представяне във всяка индивидуална дисциплина, като се взимат предвид максимум по трима представители на една и съща нация в сравним времеви отрязък през двете години преди началото на квалификационния период, и са предназначени да включват съответния на квотите брой спортисти", обясни говорител на WA пред специализирания сайт InsideTheGames.biz.

Както и за игрите Токио, половината участници в атлетическите състезания в Париж ще се класират чрез покриване на нормативите, а другата половина - на база световните ранглисти. Квалификационният период за повечето дисциплини ще бъде от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. Изключение правят бягането на 10 000 м, многобоите, спортното ходене и щафетите (31 декември 2022 г. - 30 юни 2024 г.), както и маратонът (1 ноември 2022 г. - 30 април 2024 г.).

XXXIII лятна олимпиада в Париж 2024 ще се проведе от 26 юли до 11 август, като състезанията в леката атлетика започват на 2 август.

 

КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

Към днешна дата единственият реалистичен шанс български атлети да се класират за игрите във френската столица са световните ранглисти. Обявените нормативи на пръв поглед изглеждат непосилни за който и да е наш състезател, тъй като повечето от тях са дори над националните рекорди за страната ни. И всички определено са над демонстрираните възможности на елитните ни атлети през последните години.

На олимпиадата в Токио през 2021 г. участваха едва петима български състезатели по лека атлетика, което беше и най-малката ни олимпийска делегация в Царицата на спортовете изобщо. При това с покрити нормативи за японската столица се класираха само три жени - Ивет Лалова-Колио (200 м), Мирела Демирева (скок на височина) и Габриела Петрова (троен скок), докато Инна Ефтимова (100, 200 м) и Тихомир Иванов (скок на височина) намериха място на игрите по ранглиста.

Всяка от изброените състезателки при дамите вече е над 30-годишна и не може да се очаква тепърва да подобрява постиженията си. Освен това само две от тях имат в кариерата си резултати, по-добри от стандарта за Париж в своята дисциплина - Лалова (38 г.) и Демирева (33 г.), но личните им рекорди остават все по-назад във времето. Върховото постижение на 28-годишния Тихомир Иванов (231 см) пък е два сантиметра под настоящия олимпийски норматив.

А най-лошото е, че на хоризонта не се виждат достатъчно на брой качествени попълнения от новото поколение. Тази година на световното първенство в Юджийн (САЩ) през юли участва една-единствена българка - Милица Мирчева, която финишира 15-а в маратона. На европейското първенство в Мюнхен (Гер) през август пък се появиха шестима наши национали, като освен ветераните в скока на височина Иванов и Демирева това бяха Мирчева, Маринела Нинева (също в маратона), Александра Начева (троен скок) и Георги Начев (троен скок).

Най-доброто класиране беше на Тихомир Иванов - 8-о място с резултат 218 см. Демирева се нареди 9-а със 186 см (нормативът за Париж е 197 см), а Начева стана 11-а с 13,33 м (олимпийският стандарт е 14,55 м).

Това лято се проведе и световно първенство за младежи до 20 г. в Кали (Кол), където трима български таланти намериха място във финалите на своите дисциплини. Най-впечатляващо беше представянето на Пламена Миткова (17 г.), която спечели златен медал в скока на дължина с личен рекорд от 6,66 м. Постижението ѝ е само на 20 см от определения норматив за Париж (6,86 м) и реално ѝ дава най-добри шансове за осигуряване на квота през следващите година и половина.

Божидар Саръбоюков (18 г.) пък заслужи сребърен медал в скока на височина с резултат 210 см и се класира 6-и в скока на дължина със 7,66 м във финала. А Лъчезар Вълчев се нареди 12-и в тройния скок с опит от 15,30 м. Техните постижения обаче все още са доста далеч от олимпийските стандарти - съответно 8,27 м в скока на дължина и 17,22 м в тройния скок.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата