Медия без
политическа реклама

СУ поема контрол върху антидопинговата лаборатория

Крайната цел е чаканата от 10 години акредитация от WADA, но пътят остава все така дълъг

11 Дек. 2020
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев вече няма да е принципал на лабораторията за допингов контрол.
БГНЕС архив
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев вече няма да е принципал на лабораторията за допингов контрол.

Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще поеме функциите на ръководен орган на българската лаборатория за допингов контрол от Нова година. Това става ясно от проектобюджета за 2021 г. на Министерството на младежта и спорта (ММС), което досега беше принципал на лабораторията в София. С предстоящо постановление на Министерския съвет ще бъде позволено нейното прехвърляне от 1 януари от структурата на Националния антидопингов център към ММС в структурата на СУ.

Целта е превръщането на лабораторията в столичния кв. "Дианабад" в теоретично независим от държавата орган, каквото е основното изискване за получаване на акредитация от световната антидопингова агенция (WADA). Стъпката е фундаментална в процеса по кандидатстване, който след 10-годишни напразни усилия България трябва да стартира наново, за да покрие актуализираните критерии според кодекса на WADA и международния стандарт за лаборатории.

"Тази стъпка ще позволи да се изпълнят изискванията на международния стандарт, който изисква лабораторията да бъде изцяло независима. Има нова стратегия за лабораториите, нов стандарт - отделянето ще позволи лабораторията да изпълни едно от условията за кандидатстване за акредитация от световната антидопингова агенция", обясни пред "Сега" изпълнителният директор на Националния антидопингов център д-р Виолета Заркова.

Прехвърлянето на лабораторията под шапката на СУ обаче е само първата крачка по дългия път за акредитиране от WADA. От особена важност за получаване на заветния лиценз е представянето на писмени гаранции в две други направления. От една страна се изискват декларации за подкрепа от "надеждни институции", които гарантират финансова обезпеченост на лабораторията за минимум три години. От друга, трябва да бъдат представени официални писма от "антидопингови организации или международни спортни федерации", които поемат ангажимент да осигуряват на лабораторията минимум 3000 проби годишно в рамките на първите две години след получаване на акредитацията.

"Тези проби не може да се анализират в момента в лабораторията - посочи д-р Заркова. - Това ще бъде, след като лабораторията премине през одит от WADA. След него, ако тя изпълнява всички условия, заложени в процеса на акредитацията, ще ѝ бъде разрешено да анализира проби от спортисти, като тя ще трябва да прави по 3000 проби годишно."

В момента пробите на българските спортисти, тествани за употреба на забранени вещества, дори не се анализират в София. Тъй като изискването на WADA е контролът да се извършва от акредитирана лаборатория, българският антидопингов център изпраща пробите във Виена. Към днешна дата австрийската лаборатория е една от общо 26 лицензирани от световната агенция. В Европа има още 14 акредитирани лаборатории в 12 държави - Белгия, Великобритания, Германия (2), Испания (2), Италия, Норвегия, Полша, Румъния, Турция, Франция, Швейцария и Швеция.

Опитите на българското правителство да акредитира лабораторията в София започнаха още през юни 2010 г., но сега на практика процесът трябва да стартира отначало. Причината е стратегията на WADA в периода 2013-2017 г., съгласно която не се предвиждаше лицензирането на нови лаборатории в Европа и заради която днес световната агенция не приема процесът по кандидатстване на България въобще за започнал.

WADA промени стратегията си в края на 2017 г., а на 15 май 2019 г. изпълнителното ѝ бюро прие нов международен стандарт за лабораториите, който влезе в сила на 1 ноември 2019 г. В него беше записано, че: "За да се избегнат потенциални конфликти на интереси, лабораторията трябва да бъде административно и оперативно независима от всяка организация, която би могла да окаже неправомерен натиск върху лабораторията и да повлияе на безпристрастното изпълнение на нейните задачи и работа. Това се отнася, но не се ограничава до антидопинговите организации или други спортни или политически организации."

Именно с тази цел през последните месеци представители на спортното министерство и на антидопинговия център са провели редица срещи и консултации с ръководството на СУ да приеме лабораторията в структурата си. В резултат към Алма матер се създава "Научноизследователска и изпитваща лаборатория в спорта", която ще поеме дейността на лабораторията в "Дианабад".

"Ще бъде създадена комисия, която ще прехвърли лабораторията към СУ - потвърди пред "Сега" д-р Виолета Заркова. - Предстои изменение на Устройствения правилник на Антидопинговия център, за да може да бъдат документално изрядни всички неща. Тези служители, които в момента работят към лабораторията, ще преминат на щат към Софийския университет."

Националният антидопингов център е второстепенен разпоредител с бюджет към ММС и досега носеше отговорност за финансирането на лабораторията за допингов контрол. Занапред тя ще трябва да се обезпечава през бюджета на СУ.

 

СПИСЪК С АКРЕДИТИРАНИТЕ ОТ WADA ЛАБОРАТОРИИ КЪМ ДЕКЕМВРИ 2020

 

Азия (4)

Китай - Пекин
Катар - Доха
Южна Корея - Сеул
Япония - Токио

Африка (1)

Южна Африка - Блумфонтейн

Европа (15)

Австрия - Виена
Белгия - Гент
Великобритания - Лондон
Германия - Дрезден, Кьолн
Испания - Барселона, Мадрид
Италия - Рим
Норвегия - Осло
Полша - Варшава
Румъния - Букурещ
Турция - Анкара
Франция - Париж
Швейцария - Лозана
Швеция - Стокхолм

Океания (1)

Австралия - Сидни

Северна Америка (4)

Канада - Монреал
Куба - Хавана
САЩ - Лос Анджелис, Солт Лейк Сити

Южна Америка (1)

Бразилия - Рио де Жанейро

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата